23-ти и 24-ти Януари

По тясната пътека - Януари

23-ти Януари Кой може да изкаже мощните дела на Бога? Него - Безначалният и Безкрайният, Който е навсякъде и всичко изпълва, Който се изявява и като Светлвина, и като Любов, като Сила, Мъдрост, Истина и Път! Затова псалмистът свежда глава и тихо нашепва:"Към Тебе, Господи, издигам душата си. Научи ме на пътеките Си. Води ме в истинта Си, защото Си мой Бог..."/Псалм 25/ Господ има благоволение към людите Си. Ще украси кротките с победа, ще изцели съкрушените в сърце и превърже скърбите им. "Онези, които се уповават на Него, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят..." /Исая 40:31/ Това, което човекът не може да разбере, човешкото сърце го вгражда в химни:"Жив е моят Бог! - пее една душа в наши дни, душа, в която живее духът на псалмиста. Аз виждам следи от Неговия безсмъртен Дух и с очите си, и със сърцето си. С очите си Го познавам и в звездното небе, и в малката тревица, в светкавицата при буря, и в кротката светлина на малкото прозорче, която може да покаже пътя на заблудения друмник." "Молих се - реди друг син на светлината - молих се и молитвата разбрах връзката между вечната искра в моята душа и всичко, "там горе", и цялото безконечно пространство. И рекох на Бога: Господи, аз Те разбирам... Ти, Който Си "там горе", и в мене! Част от Тебе е светлината, която багри планинските върхове. Козичката по чукарите, в чийто очи трептят първите лъчи, и тя е част от Тебе. И птичката в горската дъбрава, също и тя. От звездното небе до малкото насекомо с диаманти по крилцата, до вейката обнизана с неокапала роса, и аз и моята душа - всичко, всичко е от Твоя Дух, затова и аз, заедно с всичко във вселената, издигам глас, за да Ти поднеса в признателност най-чистите и светли капки от позлатените вълни на моя дух!" Какво е Бог за теб? Така ще попита някой и теб...и мен. Как ще отговорим? 24-ти Януари Една писателка споделя: Често посещавах млад човек, който лежеше неподвижно повече от година с повреден гръбнак при автомобилна катастрофа. Образован човек с буден ум. Страданието бе изострило неговата мисъл."Знаете ли...-заговори ме веднъж той-като лежа и мисля все по-ясно разбирам, че има въпроси - става дума за въпросите на живота, които никой роден на тая земя няма право да отмине. Желаем, или не - те хлопат на нашето съзнание." Слушах без да го прекъсвам и разбрах, че този млад човек, полу-труп, с горящи и търсещио очи, беше мислил много, затова оставих всичко, което бе в него, да протече свободно. "Наблюдавам ви, ще говоря открито и ви моля да извините моята откровеност. Вие идвате при мен, за да споделите понякога моята самота. Разбрах вече, че идвате с вътрешна сила и доброта. Ясно ми е, че така се трудите да дадете, както казват хорпата, "плът и кръв" на вашата вяра, да живеете вярата си, нали? Но когато си отивате, признавам ви, често съм се питал:Какъв е този Бог, в Когото са вярвали милиони хора през хилядолетията. А вярват и днес - като вас? И се реших да ви попитам. Вие вярвате в Него и не може да не знаете в какво вярвате. Уверявам ви, не ви питам злонамерено, а защото наистина искам да разбера- кажете ми:какво е Бог лично за вас?" Слушах го с нарастващо смущение - признава откровено писателката. - Как да отговоря? Този човек се бе изправил пред най-голямата въпросителна на живота и искаше да разбере, чрез мен да получи отговор. Мислех си да го отправя направо към Библията, като му кажа: разтворете книгата на живота и там ще намерите отговорите, които ви вълнуват, Той може би ще потърси Библията, но дали няма да се повтори това, което ми се бе случвало не един тпът - да чуя думите:"Прочетох, не разбирам..." Отдъхнах облекчено, признавам, когато дойдоха други да го посетят. Побързах да се сбогувам, ала той отново ми припомни:"Друг път ще продължим, нали?" Излязох обръкана, смутена, недоволна от себе си. Но ясно разбрах, че ми предстоеше тежък изпит. Да, аз трябваше да се явя на изпит пред този смазан млад човек и да му обясня в какво вярвам. И като размислях из пътя, един въпрос ярко се открои в съзнанието ми:но аз, самата аз, наясно ли съм в какво вярвам? Наистина, какво е Бог лично за мен? Този въпрос никога до тогава не бе ме навестявал. И стана като, че въпросът на младия човек бе станал и мой въпрос. Дните идваха и отминаваха. Аз все още не достигах до определено решение. А човекът в "гипсовата гробница", чакаше ... Тогава ме осени мисълта:нима само "проповедта" е единственият път към човешката душа? Защо пък непременно ще трябва да му проповядвам, за да му разясня някои основни Библейски истини? Защо не тръгнем по пътя на човешките опитности? Да събера частици от духовните опитности на повече вярващи хора - лични изживявания, въпросите, които са ги вълнували и отговорите, до които са стигнали, отразени в техните научни, философски, социологически, етически и теологични трудове или чрез тяхното изкуство. И реших. Ще отида с въпроса на младия човек "Какво е Бог за теб?" при поети и писатели, художници и музиканти, при социолози, психолози, етици, при хора от различни научни дисциплини, при философи и мъдреци и ще му донеса техните мисли, техните опитности, техните прозрения за Бога. И нека той сам прецени. Реших твърдо. Ще отида при тези, които са търсели Истината на живота и са я приели с дълбокото проникновение на мъдреца и чистотата на децата. И отидох, търсих, прелиствах страници, събирах опитности. Занесох отговорите на човека, лежащ неподвижно в своята "гробница", както той наричаше гипсовия пояс около гръбнака си. "Бихте ли желали да прочетете това, което ми носите?" Изпълних желанието му. После станах. Имах желание да го оставя сам с мислите му. Но той ме спря. "Знаете ли, никога няма да забравя тези часове." И тихо прибави:"Колко сме странни ние, болните. Подаде ли ни някой капчици, протягаме жадно ръце към чашата. Исках да ви попитам не би ли могло тези часове на разговор да продължат по-дълго?" "Добре! Съгласна съм - казах аз. -Доволен ли сте?" Отговорът му беше въпрос:"Кой е Исус?"