20-ти, 21-ви и 22-ри Януари

По тясната пътека - Януари

20-ти Януари След беседата един от слушателите попитал благовестителя:"Какво ще кажете Вие? Чувал съм да твърдят, че и вярата в Бога била навик, който може да бъде изкоренен от съзнанието на вярващия чрез дълъг превъзпитателен процес в обратна посока." Благовестителят не отговорил веднага. Той се вгледал в далечината през отворения прозорец на малката църква, където разговаряли, а после бавно отговорил:"Навик е да гледаш надолу, към земята. Навик е в спокойни, безбурни дни в живота си, да чувствуваш своята човешка сила и да разчиташ само на собствените си усилия. Но да обърнеш поглед "нагоре", в тъмата на някое драматично събитие, разтърсило те до дълбини, не е навик, а нещо дълбоко внедрено у нас. И може би не разбираш как в такива часове изплува на повърхността на съзнанието ни чувството на зависимост от Онзи Всесилен и Всемогъщ Фактор, Който сме забравили сред нашето жалко човешко "добруване". Някои хора желаят да разгледат вярата ни като я поставят в епруветката на химика, да премерят дължината и височината на Бога с физически метър. Искат да подложат чувството "вяра" на химически анализ. Колко неправилни намерения:Всевечният, Безначалният, Безкрайният Бог, измерван в човешки мерки! "И аз имам въпрос - обадила се една жена на средна възраст. - Смущава ме нещо и искам да попитам." "Слушам ви" - отговорил топло благовестителят. "Питали са ме къде е Бог?""Не се смущавайте, сестра. През годините на духовната ми работа неведнъж са ми задавали и този въпрос. Ще ви отговоря. Във всекидневния живот често си служим с въпроса "Къде", защото ние живеем във времето и пространството. Всяко "нещо" във физическия, видимия свят е някъде - има своето място. И затова въпросът "Къде?" е от съществено значение - определя мястото на нещата. В света на духовните същности не е така. Въпросът "Къде?" става ненужен. Ще поясня. В момента аз изживявам радост. Кой може да посочи къде се намира тя? А моята радост е реална, аз наистина в този момент я изживявам. Бог е най-великата духовна действителност. Да питаш къде е Той, значи да Го ограничиш от въпроса "Къде?", валиден само за материалната действителност. А Бог е неограничен от нищо. Истината е, че Бог е във всичко и вън от всички едновременно. Той е вън и в света едновременно. Но къде точно - това е безмислен въпрос. На питането "Къде е Бог?" има дадено ясно определение в Словото на Бога:Бог е в живота, в Любовта, в правдата, в светлината и чистотата, в красотата и добротата, защото е всичко това и още...още. 21-ри Януари Между пожълтелите страници на стари летописни хроники в една библиотека, намерих откъс от писмо на една писателка. Дали тази жена е разбрала, че това нейно писмо е по-живо свидетелство за нейната вяра, отколкото всичките и литературни творби? "Вие осмивате моята вяра в Бога - пише тя. - Смейте се! Отминете ме с насмешка...Но знайте, че няма да ме смутите. Нали сърцето ми се е разтворило за Слънцето на живота? Нали лъчите на светлината достигат и до мен? Ще събирам от този блясък, за да го съхраня в ума и сърцето си, та да ми свети, когато дойде нощ! Нали ще вградя в приказките и песните си от тези лъчи, за да ги предам като слънчев поздрав на премръзнали души? Смейте се! Няма да ме огорчите. Нали аз чувствувам в себе си спокойното сияние на една красота, на една неизмерима доброта, нали усещам неизмеримото величие на неизказаното? Аз зная защо живея! Дойдох да срещна в моя път души, които търсят не само хляб за тялото, а жадуват за "жива вода". Дойдох да им разкажа приказки и песни за светлината и любовта, да им припомня, че сме родени да познаем радостта, загубена сред мрачните земни долини. Дойдох, за да им донеса "цветя" от високите поляни, да им ги раздам с обич и да си отида! И не само до вас, вие, които се смеете високо, пиша тези редове, а до всички, които се гърчите в огнената жарава на съмненията:Ако на бунтовната ви мисъл е трудно да приеме светлите слова на псалмистите, или ви е странно дръзновението на апостолите, ако ви е неразбираемо спокойното вглъбяване на мъдреците или са ви непонятни възторжените химни на озарените души, тогава позволете ми да ви припомня изживяванията на Адам Мицкеевич. Мицкеевич - този неспокоен революционен дух, пътува по морето напът за Крим. Вглъбен, той търси отговор на много въпроси,които парят съзнанието му. Извива се буря. Мълнии разсичат небето. Надига се и закипява гръдта на морето. Коръбът се носи като играчка по вълните и всеки миг може да се разцепи. Пътниците са в паника. Едни викат, други треперят от ужас, трети са се вкопчили в някоя подпора. Отдалечил се в един ъгъл на голямата корабна зала, Мицкеевич продължава да оглежда пътниците. Навън бурята свирепее с нестихваща сила, а вътре виковете се превръщат в неистови крясъци, лицата са сгърчени, изкривени, очите блуждаят. Само тук-там, в усамотение, той вижда люде със събрани на гърдите ръце. Този поет-революционер, който неведнъж е срещал смъртта, се вглежда в лицата на хората, където като озарение трепти светлината на една всеотдайна вяра, на светла надежда. И се пита:"Къде сте сега вие - материална мощ, наука, философия, човешко могъщество, власт и слава?" И сам си отговаря:"Умират, а "изворът на живота" - остава!" 22-ри Януари Фридрих Ницше... Това име е известно не само на хората от философския свят. Мнозина не познават неговата философска доктрина, но знаят и ще помнят онова, което Ницше написа в разказа за "Безумния човек". С гранитна логика и съкуршаваща правдоподобност авторът изявява себе си, своя личен, дълбоко изживян трагзъм. Ето един откъс от този разказ: "Не сте ли чули за онзи безумец, за безумецът, който разсмивал тълпите, втурвал се в тях и като ги пронизвал с острият си поглед, викал:"Къде е Бог?" После сам отговарял:"Аз ще ви кажа къде е. Ние го убихме. Вие и аз. Ние всички сме Негови убийци! Да, ние всички сме убийци на Бога! Но как можахме да извършим това? Как смогнахме да изпием морето? Да изтрием с гъба хоризонта? Какво направихме ние като откъснахме земята от нейното слънце? Накъде се движи тя сега? Не ни ли облъхва празно пространство? Не се ли приближава все по-мрачна нощ? Най-святото и могъщо Същество на земята под ударите на нашите ножове. Кой ще избърше кръвта Му от ръцете ни? Защо Го убихме? Сега накъде без Бога? Не виждате ли, че без Него като че вървим по опънато въже над страхотна бездна? Кой ще очисти съвестта ни от най-страшното престъпление, което някога човек е извършил на тази земя?"