17-ти, 18-ти и 19-ти Януари

По тясната пътека - Януари

17-ти Януари Питате ме какво за мен е Бог? - пише една бележита жена. - Ще ви отговоря с радост:Аз вярвам, че Бог, това е едничката постоянна сила на вселената. Вярвам, че животът, който Бог вдъхна в човека, е част от Неговия собствен безкраен дух и че моят живот е от този Дух. Затова е живот безсмъртен, непобедим, както е самият Божествен Дух. Добрият живот е Божествено наследство на човека. В своята неизмерима доброта Бог има план и цел, който аз не мога да схвана в пълнота, но имам проблясъци /опитности/, които ме уверяват, че Великият Творчески Дух желае да Му сътруднича, като творя добро за себе си и за другите. Вярвам, че законите на живота са същите от сътворението до днес. Вселената се е движела по тези закони. Тези от законите, които се отнасят до мен, са справедливи, и строги, и мъдри, но неумолими и ненарушими. Наруша ли ги, пренебрегна ли ги - страдам. Основата и същността на тези закони е любовта. Тя е управляващата сила в живота и нищо не може да и устои. Силата на истинската любов е безгранична и може да преодолее всяко насилие, да излекува всяка рана и да компенсира всяка загуба. Сам Исус ни показа как може и трябва да се живее по законите на любовта, че молитвата е връзка за единство на моя дух с Божествения Дух. Аз мога да се моля навсякъде и всякога щом моето общение с Небето е в Дух и истина. Бог знае копнежа на сърцето и усеща протегнатата ръка, която иска да се докосне до Неговата ръка. Искрената молитва наси в резултат дара на любовта, а любовта преобразява живота ми и го осмисля. Питали са ме за целта на моя живот, прозряла ли съм я. Отговорям:Зная я добре.Целта на моя живот е да израства в Дух и истина, да открия Бог на другите и да проявя Божествения Дух вътре в мене, както това ни показа Исус. Аз вярвам в тези основни истини, не защото някой ми е наложил да вярвам, не защото другите вярват, а защото таки ги чувствувам и разбирам с цялото си битие. 18-ти Януари Какво е Бог за един мъдрец:Има "Един", Който се проявява като Любов, като Мъдрост, като Истина. Наричат Го Бог, Господ, Отец, Иеова, Вечният, Всемирният Дух, Мировият Творчески Разум и още .... още... Той изпълва цялата вселена /битие/, но всички форми в света не са достатъчни да изпълнят Неговото величие, Неговата сила. Сам по Себе Си Абсолютният е без форма, но съдържа всички форми и образи в Себе Си. Затова е казано:Бог е Дух. Той не присъствува по материален начин в света, но живее в едно разтворило се за Него чисто сърце. Когато казваме, че Бог е любов ние разбираме едно от изявленията на Бога. Затова където е любовта, където е доброто - плод на любовта - там се проявава Бог. Бог е непрекъснато изявление на съвършенството, а човекът е непрекъснато изправление на себе си в пътя на усъвършенствуването. Бог живее в човека дотолкова, доколкото човека вярва в Него. Всяка Божествена мисъл носи живот. Доколкото Божествената любов живее в нас, ние приличаме малко на Бога. Като живеят в любовта, хората ще разберат величието на Бога. Който иска да служи на Бога, трябва да започне първо от себе си - да изправи своята пътека. Докато човек не разработи Божественото в себе си - той няма да има опорни точки в живота. "Истината" като понятие се заключва в това - да съзнава човек, че Бог живее в него и че той живее в Бога. В душата на всеки човек да говори Бог - това е дълбокият смисъл на усъвършенстването. Няма по-велик момент в живота на човека от този да почувствува Божественото присъствие. Но Всевечният посещава само тези души, които Го търсят, които са готови да Го приемат. 19-ти Януари Един писател, в дълбока размисъл за своята вяра в Бог, се пита:Кой Си Ти Господи? Аз не зная къде точно живееш, но усещам Твоето невидимо присъствие в часове на усамотение. Не беше ли Ти, Който още в дните на моето детство ме подтикваше да събирам пръсти за молитва? Не Си ли Ти, Който днес ме водиш невредим през превратностите на моя живот? И няма ли да бъдеш пак Ти, Който утре ще застанеш тихо до моето легло и притвориш очите ми с надежда за отвъдното? Ти, Който Си навсякъде, във всичко, води ме към Твоята велика и неотменна същност. Рабиндранат Тагоре Ти пя песни. Толстой Те откри в себе си. Кант и Спиноза Те признават като Първично Начало. Хиляди и хиляди, разбраха, че без Тебе не може! Ние сме пътници от вечността, защото Ти вложи от Себе Си в нас и Си навсякъде около нас. Ние пътуваме към вечността. Моят човешки разум не може да проумее нещо по-велико от човека! Какво е Бог за вас? - пита една жена поета Елвилюри, който от десетилетия работи в областта на духовното поетическо слово."Аз не отговорих веднага-признава той- но започнах да пиша , да изразя в стихове това, което мисля и чувствам. И написах над петстотин шестостишия, събрах и нарекох сборника "Истини за Вечния". Това бяха все отговори-шестостишия на въпроса, който ми постави онази жена просто и приятелски. И пиша още шестостишия - заявява поета Елвилюри - все в отговор на този въпрос. Може би не ще стигне живота ми, да изразя частица от Него." Ето някои от тях предадени свободно: "Какво е Бог за мен? Духът що пей в душата ми и като ручей -от сърце в сърце прелива звънко чистотата си, и кани хората да пият на колене с две ръце." "Какво е Бог? - Един е Той и същият Тоз, Който ни говори през епохите, на вековете живо Слово дал." "Какво е Бог?- най-доброто в мене...Зора!... Виделината ми сред хаоса стихиен на измамите - звездицата на моята тъма!" "Какво е Бог? - Въпросът на въпросите! За мен това е длан Христова от гвоздеи прободена, протегната към устните напукани на грешник..." "А жив ответ от Него - това е сълзата през усмивката на опрощението с любов."