13-ти и 14-ти Януари

13-ти и 14-ти Януари

13-ти Януари

Мореплавателят би загубил път сред океана без компас, без светлината на Слънцето или кроткия блясък на звездите. По земните пътища са поставени спасителни знаци, които предупреждават за "опасните места" по пътя. Попътни знаци? Има ги навред. Белите камъни по пътя. Някъде зачестяват, дори светлеят нощем, за да припомнят на човека до волана да намали скоростта, за да не се сгромоляса в речната дълбочина. Когато крачите по планинската пътека към върха, срещат ви попътните знаци на маркировката -купчина камъни, ярки плътни стрелки по близките до пътеката скали, масивни прътове, забити на открито място. И съзреш ли знака, вървиш спокойно, колкото и да е трудно изкачването. Не се губиш из усои и падини или гъсти дебри. Не разпиляваш силите си безцелно.
Ще запомня едно излизане из Рила. В една от хижите, в сърцето на планината, две денонощия чакахме да отмине дъждовната стихия.
После тръгнахме към определената цел - друга хижа, където бяхме отседнали за повече време. По дългия и гол склон, който трябваше да преминем, напираше вятър, а когато го прехвърлихме, от юг започнаха да прииждат на все по-близки пристъпи плътни мъгливи вълни.Пръснахме се в разширена група, за да следим пътните знаци. Но мъглата се сгъсти, че не се виждаше повече от една крачка.
Ориентирахме се по гласовете. Водачът ни напрегнат, съсредоточен, безмълвен, крачеше напред. Явно бе, че беше пуснал в действие богатия резерв от тридесетгодишния си планински опит. На една висока поляна той спря и ни изчака. "Трябва да обмислим. Не се виждат вече никакви знаци - изрече бавно той. - Мъглата става все по-гъста и ниска. Предлагам да спрем тук и да почакаме за най-малкия процеп." Останахме там мокри, уморени, напрегнати. Около нас - океан от мъгли. Никаква пролука. Тогава разбрах какво значи да загубиш пътните знаци. Повече от час се лутахме безпомощни, докато облачната завеса започна да се процепва и през една малка пролука водачът разпозна Царев връх.
Морския фар е друг пътен знак. Моряците знаят най-добре какво значи в непрогледна нощ, сред надигналата се гръд на океана да съзреш неговата светлина. Светофарите показват къде и кога трябва да се премине многолюдната улица, за да няма сблъсквания. По въздушните трасета има също невидими, но осезаеми пътни знаци, които пилотите следват неотклонно.
Пътните знаци .... Каква могъща сила са те за човека, който е тръгнал на път!
Както не може да се пътува по земните пътища безопасно, ако нямаше спасителни знаци, които предупреждават за "опасните места" и сочат посоката, така не би могло да се възкачваме и по "тясната пътека нагоре - към "върховете на Духа", без попътни указания. А това са основните фактори на нашата евангелска вяра.

14-ти Януари

"Ако се не обърнете като дечицата,
никак няма да влезете в Небесното
царство."/Матея 18:3/

Човекът живее долу, в низината, в долината, в "долината на скърбите, на грижите, на болестите, изкушенията на греха". И този уморен, обременен, понякога лутащ се човек, се среща с Христос. Той чува Неговия глас и след тази съдбовна среща, животът му трябва да бъде /както казахме вече/ едно пътуване - израстване в Дух и истина, възкачване по "тясната пътека", показана ни от пробитата от гвоздеите ръка на Небесния Пратеник - възкачване по планината към Небесното Царство.
Човекът, срещнал се с Христос, истинския Христов последовател, трябва да догонва в живота си този връх. Писано е -"да влезете в Небесното царство".
Евангелизаторът Билли Греам пита какво значи "обръщение" според Библейското познание. И обяснява "Когато проповядвах в Холивуд, една група артисти ме помоли да поговорим за духовни опитности. След изказванията имахме разисквания. И първият въпрос, който ми отправиха, бе:Що е обръщение? Наскоро след това говорих с една група политически водачи във Вашингтон. Когато тзапочнаха разискванията, пак първият въпрос беше: Що е обрщение?
Почти във всички университети или колежи, където имаше разисквания - все същият въпрос: Какво да разбираме под Библейското понятие "обръщение"?
Има различни отгжовори на този въпрос - продължава Билли Греам - велики, според Словото на Бога, но те не се изключват, не си противоречат, а взаимно се допълват. Думата "обръщение", толкова често употребявана в Новия Завет, значи "обрат", "промяна".
В Новозаветните Писания я срещаме като: "да се разкаеш", "да се покаеш", "обновяване", "получаване на благодат", "прощение", "получаване на увереност". Обръщението може да има различни форми. Начинът по който става зависи до голяма степен от човека, от неговия характер, темперамент, чувствата му, от околната среда, от начина му на живот.
Обръщението може да предизвика сериозна криза в живота на някого. Може да настъпи, когато всички предишни ценности са загубени. След някое тежко разочарование, след материална загуба, погазена любов /когато си възлагал цялата си любов върху един човек и бъдеш измамен/. Обръщението може да дойде и след смърт на скъп човек.
Но то може да настъпи и когато изобилното Божие милосърдие е подарено някому с голяма благост. И този човек приема с признателно сърце посвещение. Има така наречените "кризисни", внезапни промени. Има и промени, настъпили като върховна точка на бавно развитие, чрез постепенни прозрения и откровения. Други преминават през дълъг и тежък конфликт със себе си. Много млади хора израснали в чиста и благодатна среда, възпитани във вяра в Христос, преминават незабелязано границата между тъмнината и светлината.
Но - отбелязва твърдо Греам - истинската , действителната промяна /обрат/ включва и разума, и чувствата, и волята. Промяна само в мислите, само чрез разума, не е достатъчна. Промяна само чрез чувствените реакции не е истинската промяна. Чувствата са нетрайни, променливи. Христос изисква промяна в начина на живот. Греам предупреждава:Ако животът на вярата ти не е в съгласие с чувствените ти опитности, имаш пълно основание да се съмняваш, че тези опитности са от Светия Дух. Може да си приел Христос с разума си, може да си Му се посветил с цялата пълнота на чувствата си, но ако волята ти не е в унисон с Божествената воля, обръщението ти не е в пълнота. Личното "аз" трябва да бъде приковано на кръста на любовта. Сомо тогава чрез Светия Дух, Христос прави у теб Свое обиталище. Истинско, пълно обръщение в живота на човека - това значи радикална промяна в цялостния живот на личността и включва ума, чувствата и волята."
И така, животът на човека, срещнал се с Христос, трябва да бъде едно пътуване, израстване в Дух и истина, в мъдрост и любов - възкачване по "тясната пътека" към белия връх на духа - Небесното Царство.
Към този връх се тръгва от подножието - това е осъзнаването за промяна в цялото вътрешно естество на човека. Върхът - това е постигане "Царството Небесно на земята", коет означи един живот на изпълнение висшите /Божествени/ закони, един живот на мир със себе си /Божият мир/ чрез мир с другите.
Как ще се достигне този връх? Според словото на Назарянина - като се премине през трите основни духовни висоти, които на Библейски език се наричат вяра, познание, новорождение.