| 11-ти и 12-ти Януари |  |
|
11-ти Януари
По земята ще срещнем хора, които "не знаят", хора, които "знаят" и такива, които наистина са достигнали до върховната истина за живота. Ето един природно умен човек, който иде направо от народа. На неговия език се опитайте да му говорите дори за отвлечени истини, ще се уверите, че този човек без образование, ще ви разбере много добре в своето чистосърдечие. Той не е образован, няма знания - "не знае", но той ви е разбрал с най-вътрешното у себе си. Ето друг човек - с претенции на учен. Той не може да проумее и най-простата житейска или духовна истина, ако е вътрешно сляп. С такъв не може да размените нито една мисъл, без да усетите противодействието на неговата духовна първобитност. У такъв човек знанията не само не способствуват за духовно просветление, но най-често спъват този процес. Той е обременен с формални знания, които му пречат да бъде мъдър. Тези, които истински знаят, не претендират, че "знаят" и са готови да се нарекат деца и ученици на Христос. Те обичат истините, непосредствено израсли из Небесната мъдрост. Трудно е за незнаещите да познаят истината без греха и страданието. Истински знаещият приема и светлината и сянката, и доброто и злото, и величавото изкачване по пътя "нагоре", и върховете, но вижда и бездните по този нагорен път. За незнаещият, за духовно непросветения , и светлината и сенките са тъмнина. Без да разбира, той се радва когато тръгне нагоре и до него достига "лъх от планина", но върви като "незрящ", не вижда нито истинското величие на висината, нито страхотиите на бездните долу. Небесен дар е да бъдеш от тези, които са достигнали до истинското познание, до знание за "светлината на живота, до "чистото духовно мляко", до чистото Божествено слово. Един писател отбелязва мъдро:"Ти може би ще бъдеш често сам, само с Христос в пътеката си нагоре.Но в това, което хората ще наричат "твое усамотение", ти ще усещащ присъствието на небесата и на всички синове и дъщери на виделината. Няма училище, което може да те направи "зрящ", "знаещ", ако си духовно сляп. Светознанието, макар и облечено в разкошни одежди, не може да засегне дълбоките струни на душата. Знанието на духа разкрива истината без шум. Както в ранна утрин, при изгрев, огряната страна на земята се освобождава от мрака и кошмарите на ноща, така и човекът, който е получил вътрешна виделина, вижда ясно, макар и понякога да не разбира как е дошло това изясняване". 12-ти Януари "Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец." Пътят към Бога е в усъвършенствуването. Без стремеж към духовно израстване, без стремеж да се крачи "нагоре" и все нагоре, към върховете на духа, Бог остава неразбираем за нас. Един човек, осветен духовно, пише:"Всеки, който се стреми да израсне, ще познае Бога. Всеки копнеж за духовно знание, за светлина, за свобода, за духовен прогрес, за любов - това са все импулси на Божествения Дух у нас." Усъвършенстването/спасяването на душата/ е процес. Това е път, който трябва да бъде изминат - път по "стръмната тясна пътека" нагоре към висините на Духа. Това е път към самите себе си. Казано е - "Царството Божие е вътре във вас". В пътя на усъвършенстването има радости и скърби. Началото е всякога възторжено. Това е необходимо, защото възторзите на душата поддържат деятелността на човека. Страданието и болките идват по пътя на самото израстване. Те са неизбежни спътници, както са неизбежни и ударите на чука върху мрамора. Чрез тях склупторът извайва от камъка своята творба. Както раждането на плътта е придружено със страдание, така и раждането на вътрешния, духовен човек у нас става с мъките на израстването - разкъсването на майчината утроба на греха. Идва светъл ден, когато една Ръка похлопва върху вратата на нашето съзнание. Хлопа не бурно и настойчиво, а леко и приятно и нашепва: "Аз съм светлината на света..." "Аз съм Пътят, водещ към истината, която осмисля живота на човека ..." "Аз съм вратата към вечността ..." "Идвам при тебе, за да те облъхне полъхът на любовта ..." Тихо и благо хлопа тази Ръка и чака .... чака да разтворим дверите на нашето битие, през които ще дойде чистата виделина на Истината. Някои хора не чуват този тих глас. Други полуотварят вратата на съзнанието си и чули думите "небесен хляб", "разпятие", "възкресение", "вечност" - грубо я затварят. Това са хората, които изобщо отричат извънматериалната /невидима/действителност и удивителната хармония на света като рожба на един Миров Разум. Някои отварят само от любопитство. Но върху Ръката, която хлопа, няма тежки златни пръстени, а белези от гвоздеи ..."Страдание, мъченичество, рани... Не! Не! Животът е даден да се изживее весело и леко." - казват те и затварят полуоткрехнатата врата. Но има и други, които чакат да бъдат събудени. Те будуват ... и чуват "тихия глас". И отварят широко вратата на своето битие. Всекидневието около тях шуми, вика, крещи дори, но те, в тишината на едно мълчание, успяват да зърнат непробуденото величие на душата си. Фините трепети на Истината се долавят леко и непринудено само от търсещите души, от чистите, непредубедени и неспекулиращи умове. Те приемат тази Истина, защото са я търсили. И сега, когато я намират, приемат я с обич и детска чистота. Тогава у тях се пробужда едно ново същество, което започва да воюва със стария човек. И в тази неизбежна мъчителна борба, която изживява човекът в пътя на своето израстване - трябва да победи Светлината. Побеждава "безсмъртното" у нас. Човекът, тръгнал по пътя на възхода си, трябва да приеме всичко в този път: и радостните вълнения, и болката от страданието при борбите с предишния човек. Това са длетото и чукът в ръката на Великия небесен Склуптор, който извайва от грубия камък една светла човешка личност - син или дъщеря на виделината. |
