| 8-ми, 9-ти и 10 Януари |  |
|
9-ти Януари
Някога Исус потърси хората на тежкия труд:рибри, занаятчии, митари от Галилея, обикновени хора, за да ги приготви за святата има служба. Така бе и през дните на средновековния мрак. Хората на ренесансовото дело, на великата духовна реформация са мъже и жени от скромен произход, свободни от гордост и от религиозен фанатизъм. Бог си послужи със скромните, честните хора с чисти сърца и чисти ръце, пламенните, дръзновените. Избра в различни страни хора, които търсеха истината за човека и неговия живот на земята. Доведени от всевечния промисъл до Библейското познание, те изучават светите страници с надежда, с огнен интерес и стават годни да приемат "Светлината", готови да платят за нея скъпа цена. Това са хората от малките "огнища", просветнали в гъстия мрак, люде, оттеглили се в уединените долини и скалните крепости на Алпите, за да запазят свободата на общуване с Бога, издигнали високо знамето на чистата вяра в Евангелието, в думите на Христос. Минават векове. Лютер и Меланптон, озарени от Евангелската светлина разкрепостиха Евангелското слово и над Германия се зазори. Лефевър, Фарел, Беркел и Калвин и хиляди, хиляди мъченици преминаха през мрак и огън, докато над Франция изгря Евангелската светлина. Думите на Цвингли и Фроман са първите зари на разсъмването над Швейцария. Менно Симонс дведесет и пет години броди по пясъчните брегове на Северното море, проправяше пътя на Евангелието, за да се разведели над Нидерландия/Холандия/. Ян Хус и Йероним в Чехоморавската страна загинаха на кладите, но делото за чиста Евангелска вяра възпламени много души, които след опустошителната ярост на огъня и меча, можаха да видят зазоряването. Таузен в Дания, братята Олаф и Лврентий Петри в Швейцария са единствено благословени да видят как победата на великото реформаторско дело свети на Севера. Небето изпрати лъчи и над островна Британия:Джон Виклиф и Лейммър, Бернес и Фрит, Тиндал, братята Риндлей, Джон Кнокс в Шотландия, Джон Бънян и Уайтфилд, братята Веслей.... Чрез всички тях и мъчениците, духът на Евангелието по-късно достигна и отвъд океана. Бог ги изпрати като вестители и те разтрошаваха веригите на вековни заблуди и суеверия, призоваваха тези, които тънеха в мрака, да осъзнаят своя дълг пред Бога и поведат величавата борба срещу средновековната духовна тъмнина. Словото на Бога, с векове заключвано, превеждано на езици познати само на учените - беше отключено. Писанията се превеждат и на матерните езици на народите. Словото бе дадено на обикновените хора. Гъстия мрак преминаваше. Над средновековието трептяха зарите на едно ново утро - Ренесанса. 10-ти Януари "Както еленът пъхти за водни потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже." /Псалом 42:1/ Човекът търси Бога, търси своята пътека към най-верния път на живота, към онази върховна истина, която може да даде най-висок смисъл на един живот. Човекът търси своя Водач и не Го познава още, макар че Той отдавна хлопа по сърцето, на съзнанието му. Хората жадно търсят и събират знания, но разбират с тъга, че дните им са изминали в набиране знания за света около нас -светопознание. И се достига до парадокс:хората/особено днес/ имат много, много знания, имат светознание, но малко са тези, които са достигнали до себепознание, и още по-малко са тези, които имат виделината - Богопознание. Повече от всякога живеем сред гигантски материален прогрес, имаме наука, философия, психология, социология, анатомия, но нямаме достатъчно знания за Бога. Нямаме виделина за себе си, за пътя си. Не знаем защо сме тук на земята. Какъв е върховният смисъл на един човешки живот! А не може да има истински живот там където липсва виделина, знание за самите нас и виделина за Бога. За да вървим по пътя на живота, необходима е светилина -да виждаме къде вървим. Знанието е мощно сечиво. Но мощно сечиво не значи творческа мощ. За да бъде полезно това знание, трябва да бъде поставено в услуга на високо благородно чувство. Просветен човек е онзи, у когото познанието на ума дружи с брагородството на душата. Културата е плод не на суха наука, а на наука, поставена в услуга на моралните сили. Духовното превъзходство на човека се състои в себепознаването. Защото знанието се придобива не само със това, което научаваме от външния свят, но и чрез онова, което откриваме в нашия вътрешен духовен живот. Знанието е сила. Но за да обновим обществото, не е достатъчно да осветлим умовете. Трябва да променим и сърцето. А промяната на сърцето може да дойде само по пътя на любовта. |
