30-ти и 31-ви Януари

По тясната пътека - Януари

30-ти Януари Назарянския Учител се спира на брега на езерото пред малката маса, зад която седи митар - един от най-презрените между евреите събирач на мито. Исус се вглежда в този Левий, син Алфеев, седнал зад своята митарска маса. Неговият поглед прониква до дълбитните на това човешко битие и му казва:"Тръгни след Мене." Учителят познава вече този човек. Спирал се е пред тази маса и не веднъж е виждал този отправен към Него поглед на униние и злочестина. И сега, след изречениете от Него думи към този човек, Той прочита неговия въпрос:"Как един митар може да дръзне да говори с Човешки Син, а още по-малко да тръгне след Него?" Синът на Бога ненавижда угодничеството на неискрените, но пред простите, искрени души се спира с обич. Той и сега вижда как този презиран от людете митар осъзнава собствената си нищета и още веднъж, в безмълвие му повтаря:"Ела след Мене." Левий, който ще се нарича вече Матей, става и тръгва след Този, Който го беше призовал. При изумлението и възмущението на фарисеите, чиято група се събира встрани, Учителят на Любовта тръгва след безчестния митар, влиза в къщата му, сяда на трапезата, където са поканени люде от средата на Левий, за които се казва, че "никъде не са приети". Книжниците са напрегнати, но доволни. Те кроят отмъщение. Те обграждат при входа изплашените ученици на Исус и направо им нанасят удар:"Защо Учителят ви яде с грешници и митари?" Учениците са изненадани. Не намрат отговор. Тогава сред гостите се издига властно грасът на Богочовека:"Не са здравите, които имат нужда от лекар, а болните. Идете да се научите, що значат думите:Милост искам, а не жертва! Дошъл съм да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."/Лука5:31-32/ 31-ви Януари Сина Човешки не отказва да седне и на трапезата на фарисея Симон, за когото ни говори евангелист Лука. Този Симон приема Назарееца сдържано, строго, учтиво, даже малко хладно. И ако въпреки това Исус сяда на тази трапеза, то е защото знае какво ще се случи в този дом на тази вечеря. С Божественото у Него Той вижда как иде към Него жената с алабастровия съд -една жена от хилядите, осквернили тялото и душата си, Бог вижда срещата на въплътената чистота с въплътения грях. Вечерята е към своя край. Учителят е полуизправен, с прибрани колене, а босите Му нозе се подават малко напред. Жената, която е дошла, не се явява пред лицето на Исус, а се приближава отзад, при нозете Му. "И като застана отзад, при нозете Му, започна да ги облива със сълзи, изтриваше ги с косата си, целуваше ги и ги мажеше с миро." Фарисеят Симон наблюдава всичко това доволен и мисли:"Ако този човек беше пророк, ще потрепери от отвращение при докосването на тази жена." Но, Исус, както винаги, зане какво мисли Симон и се обръща към него:"Симоне, имам нещо да ти кажа." "Кажи, Учителю." "Един земеделец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динара, а другият - петдесет. Понеже нямаше с какво да заплатят, той прости и на двамата. Кой от тях ще го обикне повече?" Симон отговаря:"Мисля, че тоя, комуто е простил повечето." А Исус рече:"Ти отсъди право." И като се обръща към жената, казва на Симон:"Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти не ми даде вода, за да измия нозете си, а тя със сълзи ги обля и с косата си ги изтри. Ти не ме целуна, а тя, откак е влязла, не престава да целува нозете Ми. Затова, казвам ти, прощават й се многото грехове, загдето много обикна. Комуто малко се прощава, той малко обича." После Исус рече на жената:"Твоята вяра те спаси, иди си миром."/Лука 7:47-50/ И тук се чуват пак думите, четири думи само, в които Бог неотразимо се изявява:"Прощават ти се греховете." Юдеите не се учудват вече на чудесата, защото Пратеникът от небето ги умножава, умножава... А Сина Човешки се е обърнал към плачещата жена с празния алабастрен съд, с разпуснатите коси. Той съзерцава това паднало пред нозете Му тяло, чийто живот знаеше. Това беше едни осквернен храм, където само преди минути Духът на Бога направи свое жилище. Тази жена бе чула повика на Исус:"Ела след Мене." И тя го бе последвала с душата си. Тяб беше дошла като никоя друга, с алабастров съд, за да помаже с миро нозете не на мъртвото Христово тяло, а на Своя жив Спасител.