28-ми и 29-ти Януари

По тясната пътека - Януари

28-ми Януари Исус решава да отиде в Галилея. Той може да мине по пътя край река Йордан, както неотдавна бе направил и както правят всички юдеи, за да избегнат Самария - презирана от тях област, откакто асирийските колонисти са донесли там своите идоли. Академик Франсоа Мориак, от френската академия, във връзка с това отбелязва:"Ако Исус тръгва по този път и навлиза из изкласилите ниви на Самария, то онова, което се случи там, говори неопровержимо, че бе, преди всичко, а може би, именно за това - да срещне една душа, не по-малко грешна, нито по-разположена от другите към Него. За да срещне една душа... за нея влиза Той във вражеската страна. Първата, която ще дойде, която ще срещне и с която ще си послужи, за да достигне чрез нея до мнозина други." Исус сяда на каменната ограда на Якововия кладенец. Уморен е от пътя. Учениците са се поспрели да търсят храна. Той чака тяхното завръщане. Първата душа, която се явява, е една жена от Сихор. Исус знае, че трябва да завладее тази душа такава, каквато е - наложница, жена в безпътица. С Божествената Си прозорливост Учителят разбира, че тази жена още днес ще смути малкия Сихор в Неговото име и ще сложи в Самария основите на Божието царство. Цяла нощ Той бе поучавал един законоучител, за да му помогне да разбере какво значи да умреш в плът и да се родиш отново в дух. Знае Исус, че безпътната жена ще разбере веднага това, което богословът не можа да схване. Исус разглежда дошлата жена. Той не трепва, нито се отдръпва. Но и не проявява никакво снизхождение. Той ще си послужи с тази душа. Една слънчева стрела пронизва малка тресчица в сметта, пламъкът избухва и... пламва цялата гора. Шестият час. Горещо е. Жената чува, че седналият странник върху оградата на кладенеца й казва:"Дай ми да пия." Тя отговаря веднага:"Как? Ти, юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?" И пак чува Неговия глас:"Ако би знаела дара Божи и Кой е Онзи, Който ти казва:"Дай ми да пия", ти сама би пожелала от Него и Той би ти дал жива вода." Самарянката не разбира тези думи. Но усеща, че този странен пътник е променил вече нещо от нейната грешна душа. Непознатият, чието оросено от пот чело тя вижда и чиито нозе са посивели от прах, я завладява отвътре. Нещо силно и властно, което тя не разбира, нахлува в нея като живот непреодолима вълна. Смутено тя пита:"Господине, изворът е дълбок, а ти няма с какво да черпиш вода. Нима си по-голям от отца ни Якова, който ни даде този кладенец и сам от него е пил, и децата му и стадата му?" Непознатият друмник бърза. Той трябва да разкрие на тази душа дълбоки и свети истини. "Всеки, който пие от тази вода тук, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее. И водата, която ще му дам, ще стане за него извор за вечен живот." "Господине, дай ми да пия от тази вода." Жената разбира, че този странник може да прониква в потайните на душата и му казва:"Виждам, че си пророк... Нашите бащи се покланяха на тази планина, а ти казваш, че в Ерусалим трябва да се покланяме." Непознатият не спори. Но времето е кратко - учениците се връщат. Чуват се техните гласове. Всичко трябва да се изпълни вън от тяхното присъствие. Истината трябва още сега да бъде разкрита на тази душа. И Исус заговаря вглъбено:"Часът иде, и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с Дух и Истина, защото такива поклонници иска Отец. Бог е Дух и тези, които Му се покланят, с Дух и Истина трябва да се покланят." Самарянката развдълнувано отговаря:"Зная, че ще дойде Месия, Който всичко ще ни възвести." Стъпките на учениците проехтяват вече по каменистия друм. За да разкрие тайната, която на никого не е открил, Исус избира тази жена и казва:"Аз съм Месия, Който ти говори..." И ето, че могъща благодатна светлина озарява тази безпътица, така, че никакво съмнение вече не може да я засегне. - Да, Този уморен юдеин, запотен от дългия път и жаден, та искаше от една самарянска жена вода - беше Месия, Спасителят на света! Тя стои неподвижно, но чува гласовете на онези, които Го придружават. Тогава жената побягва като човек, чиито дрехи са пламнали вече, влиза в Сихор, вдига народа и вика:"Елате да видите един човек, който ми каза всичко, що съм вършила." Христос все още седи до извора, вглъбен, далечен... Някой от учениците Му подава парче хляб:"Хапни, учителю..." Исус с мъка се връща към този малък земен свят, където Го заставят отново да живее. Живата любов все още не е успяла да стане пак човек, който е гладен... жаден... Учениците Му се хранят наоколо. Той ги гледа. Но далеко зад тях вижда полянат на Самария и класовете, които се белеят в ослепителната светлина. И ето че над пълните класове Исус вижда глави на хора, които се движат, идват. И те не са малко. Това е множество, което жената самарянка водеше към Него. Те идваха! Исус ги очакваше. Той знаеше, че тази жена още днес ще смути Сихор в Неговота име и ще положи в Самария основите на Божието царство. 29-ти Януари Едва върнал се в Галилея, чудесата на Исус се умножават с такава сила, че фарисеите се отказват да Го преследват явно. Те търсят да Го уловят в дума. А и сам Исус като че не прави нищо, за да избегне примките им. "Какво иска Той? Какво дири?" - питат се те. Каквото и да мислеха за Него, не можеха да допуснат непростимото престъпление - да бъде човек, а да заявява, че е Бог. Ето, че пак хората се тълпят около Него. Няколко мъже, които носят един разслабен, напразно се опитват да си проправят път и да влязат в къщата, където е Исус. Те идват отдалеко, уморени са и няма да се върнат. Трябва да се доближат до Този, за Когото са дошли. И решават... Издигат болния с носилото му върху покрива на къщата, разкриват го и сред ропота, виковете и заплахите на хората, спускат товара си в стаята, където седи Чудотворецът. Настава тишина. Думите, които ще бъдат изречени, са най-странните, най-неочакваните, понеже нямат видима връзка със състоянието на болния. Но тези думи са отговор, даден от Исус в мълчаливия, безмълвен разговор между Сина Човешки и лежащия болен. Исус изрича:"Имай опование, чадо, прощават ти се греховете." "Прощават ти се греховете..." Всички грехове - по-малки, по-големи, потайни грехове - всичко е заличено без разпит, без възмущение, без присмех. Богочовекът е издигнал вече и тази душа високо, тъй далеко от тълпата, която ги притиска, че изцелението на душата му надделява изелението на тялото. Промъкналите се фарисеи този път разбират много добре значението на изречените от Чудотвореца думи. Богохулството е така дръзко и страшно, че замълчават. Но Синът Човешки минава вече в настъпление и на два пъти дава доказателство за Своята сила. Той чете ясно в сърцата на враговете и се обръща към тях:"Какви помисли имате в сърцата си?" И веднага след това се обръща към това сакато простряно в нозете Му тяло и пита фарисеите: "Кое е по-лесно, да кажа,"прощават ти се греховете..." или да кажа: "стани и ходи!" Но за да знаем, че Синът Човешки има власт да прощава греховете, обръща се към болния:"Тебе казвам, стани, вземи си постелята и си върви." Изцеленият разбира и това, което Изцелителят му не изрича гласно пред всчки, а само го е нашепнал на душата му:"И ела след Мене..." Болният става сред радостните възгласи на събраните. Фарисеите безшумно се оттеглят. Той прави първите стъпки и може би душата му реди:"Ще те следвам, Господи."