| 25, 26-ти и 27-ми Януари |  |
|
25-ти Януари
Кой е Исус? Така могат да попитат и теб... и мен. Какво да отговорим? В страниците на Новия Завет четем: През царуването на Тиберий Цезар, Йосиф и Мария, децата им и Този, когото наричаха Исус, живеят в Назарет. Доколкото Този Исус не се различава от другите момчета на тази възраст, показва възмущението на назарейците, когато го чуват да говори за първи път в синаготата им."Не е ли това дърводелецът, синът на Мария?" - питат се те. Но Мария не може да забрави нищо от тайнството, което бе станало в нейната плът. Ала годините отминават, а не се сбъдва предсказаното от ангела-благовестител. Детето става юноша, момък, а не е велик, не Го наричат Син на Всемогъщия, няма трон... Майката би могла да се съмнява. Евангелист Лука отбелязва:"Мария пазеше всичко и неуморно го повтаряше в сърцето си." Но има и нещо друго, от което Мария не може да отклони мисълта си. Има няколко слова, които може би трябва да забрави. На четиридесетия ден след раждането на Младенеца, отиват в Ерусалим, в храма, да представят това дете на Бога. И ето един старец, именуван Симеон, взема отрока в ръце. И така е възрадван, че изрича:"Нека Господ ме остави да си отида с мир, защото очите ми видяха спасението, светлината, която ще огрее народите, славата на Израил." Същият този старец се обръща внезапно към майката и казва:"Теб самата меч ще прониже душата." Животът продължава толкова обикновено, че евангелист Лука, който в началото на своето Евангелие казва, че е проучил всичко от самото начало, не намира друго да отбележи за Исус, освен онова ,което се случва през дванадесетгодишната Му възраст в ерусалимския храм за празника на Пасхата. "Родителите" са загубили детето, а после Го намират в храма между учителите и старейшините, самите те поразени от Неговите думи. От това събитие в ерусалимския храм до излизането Му сред народа изтичат осемнадесет години - най-неизвестните от Неговия живот. На тридесет години Той може вече да каже:"Остави всичко и тръгни след Мен!" И този, към когото се обръща тръгва незабавно след Него. Огънят, който Той бе дошъл да запали на земята, проблесва в Неговия поглед, нещо необяснимо има в Неговия глас. Този, на Когото вятърът и морето ще се подчиняват, има вече сила да възцарява покой в сърцата. Той усмирява бури...И говори като Един, Който има власт! 26-ти Януари Исус бърза към Юдея, към реката Йордан близо до Витания. Йоа Кръстител е сам, когато Той се приближава. Йоан не Го познава още. Исус, като всеки израилтянин, иде за кръщелния обред. Той сваля дрехите Си, за да влезе във водата. Йоан Го възпира, но Исус настоява да извърши къщението. Тогава Духът, чийто трепет тридесет години преди този ден бе трепнал върху Мария, за да го зачене, сега видимо Го покрива с крилете Си. Йоан чува глас от небесата:"Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение." "И като се кръсти Исус...ето отвориха се небесата...и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спуска към Него."/Матея 3:16/ Сина Човешки се оттегли в пустинята, където Лукавият Го дебне и изкусява. Минава четирдесет дни в пости и огнена молитва. В Евангелията четем:"И като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя Симон, наречен Петър, и брат му Андрея, че хвърлиха мрежа в езерото, понеже бяха рибари. И каза им:Дойдете след Мене.... И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина от там, видя други двама братя - Яков Заведеев и брат му Йоан, че кърпеха мрежите си... и ги повика. И те начаса оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него. Тогава Исус ходеше по цялата Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всяка болест и всякаква немощ между людете." /Матея 4:18-23/ Подкладеният огън вече се разпалва. Обхваща и Филип, мъж от Витсаида, също рибар. Как пламва неговата душа, остава неизвестно за нас. От Филип пламъкът преминава в Натанаил. Но тази душа не пламва веднага, защото Натанаил знае добре писанията и казва, че нищо добро не може да излезе от Назарет. Филип му казва само:"Ела и виж!" Но за Натанаил не е достатъчно да види Исус, за да Го познае. Божественият Учител на любовта разбира това и му дава личба. "Отгде ме познаваш?" - пита Натанаил с глас, в който се чувствува недоверие. "Преди Филип да те повика, когато беше под смоковницата, видях те." Натанаил веднага отговори: "Ти Си Божи Син!" Натанаил е разбрал вече, че най-съкровеното в него принадлежи на този непознат. Той усеща душата си разтворена пред Него. 27-ми Януари Между фарисеите, които окръжават Исус, не всички са лукави. Един от тях, член на Съвета, учител израилев, е развълнуван от това, което чува и вижда. Пожелава да говори с този Непознат. Но какво ще кажат събратята му? Благодушен е този Никодим, но е от друго съсловие. Един учител израилев трябва да бъде по-благоразумен... И все пак Никодим не може да устои на тази сила, която го привлича неудържимо към Исус. Да се смути душата на този успял в живота човек, е също едно от чудесата на Исус. Тайно през ноща той отива при Него. Божественият Пратеник не го отблъсква. Дори като учител му разкрива дълбоки истини. Но Никодим, ученият човек, го учудва с наивната си логика: "Как може да се роди човек втори път? - възразява ученият на Този, Който му разкрива тайната на духовния живот. - Да умреш в плътта, за да се родиш духовно." Никодим предпазливо се оттегля преди зазоряване, но тръгва по пътя на светлината. Боязлив по природа и ревниво пазещ едно придобито обществено положение, сърцето му е развълнувано. Божествената благодат ще работи бавно в него през тези три години до деня, когато плахо и нерешително той се осмели да поеме в Съвета защитата на Назарееца, до този час на тъмата, когато най-после ще се открие и благоуханното миро, което жената ще разлее върху изстиналото тяло на своя Бог. |
