23, 24-ти и 25-ти Февруари

23, 24-ти и 25-ти Февруари

23-ти Февруари

Христос потърси човешката душа. Може ли да разбере словото на Исус онзи, който изобщо отрича, че човекът притежава душа? Други имат неправилно разбиране относно личността на Христос и Неговото спасително дело на земята. Популярният им аргумент е:"Вярата в Исус сковава духа на човека. Това се отнася особено за младите - отвлича ги от живота, лишава ги от творчески импулси." Всеки, който прочете Евангелията с отворен ум и непредубедена мисъл, сам ще почувствува, че не само духът му не е скован, а Духът на Евангелията дава крила, за да лети високо над обикновеното, днебнотго, суетното, преходното. Един истински последовател на Христос е в непрестанно израстване, развива се, усъвършенства се, защото знае, че в тези Евангелия е казано:"Бъдете съвършени, както е съвършен вашия небесен Отец."
Други твърдят, че Евангелието прави младите колебливи, слаби, нeзакалени за живота. Доказан факт е, че истинските Христови ученици през вековете са били и са способни да водят голямата и трудна борба за тържество на красивото, светлото, чистото. Вярата в Исус закалява мъжеството на човека, укрепва силите му, увеличава неговата смелост.
Древните християни от катакомбите в Рим или по високите скали на Алпите, приютили се там да воюват за чиста вяра, доказаха това. Когато към такава чиста, ясна, дръзновена вяра се прибави знанието и мъдростта, човекът става годен за велики дела. Има и още една категория хора, които не желаят да се поучат от опита на други, надживели тези предрасъдъци. По-леко им е да не приемат Христос и така да бъдат "спокойни".
С подобни предупреждения е живял и руският философ Николай Бердяев - закърмен и отрасъл в безбожие. Но когато минава през трагизма на личната си опитност, сам признава:"Аз дойдох при Христос чрез свободата. Моята вяра е придобита чрез мъчителния опит на живота, отвътре, и чрез свободата." Не обичат Исус и тъй наречените "модерни", "еманципирани " хора. Така, както някои разбират понятието "еманципирани" наистина съвсем не е съвраменно такъв "еманципиран" да се занимава с "отвлечености" като личността на Христос. Това е "демоде" - отговарят те - отживелици, белег на несъвременност. Разбира се, че съвсем не е в хармония една "модна" дама с екстравагантни накити, с фризура и коси боядисани по последния моден цвят, седнала в апиритив или кафе- сладкарница, дръзко изпускайки пушек от цигарата си, закрепена между орловите й нокти, жена, която изпразва смело чашата с коняк или водка, или "Манастирско шушукане" - нима е "модно" такава жена да се интересува за неща извън този неин "бляскав свят"?

24-ти Февруари
Не приемат Христос и други категории "модерни хора". Те заявяват:"Христос е един мъдрец, времето на Когото е отдавна отминало. Евангелието, това е книга, която се чете по стара традиция и не събужда вече интерес. А още по-малко бихме могли да третираме Библията като ценност." Това са техните аргументи. Но ако тези хора биха могли да чуят енергичния протест на всички люде по земята, които са се приближили с ум, сърце и душа към Исус чрез Неговото Евангелие - биха потреперили из основите на своето битие. Не, не, не - биха чули те и това "не" би процепило вековете.
Евангелието не е дори църковна книга! Евангелието е книга на живота... За живота! Книга, която не познава никакви граници на влияние, книга, която обгръща в себе си всичко и всички!
Доказателства? Ето някои:"Всяка душа жадува за Бога."/Омир/
Шопен е на смъртно легло. Устните се раздвижват, а думите идват като радостна въздишка:"Сега пак съм при "Извора на радостта". Една майка загубва и петте си деца. Последните две - само за двадесет дни. И тази жена става майка на всички деца в квартала, осакатени от родителска немара. Скромно, безшумно тя върви по стъпките на Исус и остава като величав пример - как се работи в името на любовта и в живот, и в смърт.
Ако такива майки не са здравия, градивен елемент на едно човешко общество - да отречем Христа! Хората жадуват за мир. Мир между людите и мир в душите им:ето нерушимият идеал на човечеството. Такъв мир може да бъде изграден в една човешка душа само чрез словото на Евангелието. Ако за вас това е нещо незначително - отречете Христос!
Един от знатните представители на френската мисъл през деветнадесетия век е на смъртно легло, но е запазил бистротата на своя ум и добротата на душата си. Приятелят му го пита:"Как се чувствуваш?" Отминаващият отговаря:"Моето заминаване от този свят ми прилича на свечеряване в тих и ясен майски ден."
"Не вярвам в Бога и в безсмъртието на душата - споделя един измъчен в съмнения и противоречия човек. - Разбираш ли, приятелю мой, ако има Бог, Той не ми е дал вярваща душа." Приятелят, свързан с него още от детските дни, внимателно заговаря:"Какво разбираш под понятието "вярваща душа", та чакаш да ти бъде дадена на готово?" Болният е затруднен. Не намира отговор. Приятелят продължава:"Бог ти е дал разум. Не си ли разбрал, че целта, висшата цел на еидн човешки живот е духовното усъвършенствуване? Този разум ти казва чрез хиляди примери, че мисията на човека не трябва да бъде друго, освен възход към доброто, правдивото, красивото, че благодат има там, където има изпълнен дълг към човека-брат. Твоят разум, приятелю, повелява ли да вършиш добро? Разбрал ли си, че добротата е велика сила в живота? Ти искаш моя съвет и аз ти го давам чрез опита на моите шестдесет години. Повярвай в доброто и ще повярваш в Бог. Или иначе казано - направи себе си достоен за закрилата и поддръжката на Бога. Преобразувай себе си така, както повелява съвестта, този "глас Божи". Изгради в себе си нещо чисто и светло, нещо ценно и полезно, нещо, което да заслужава обезсъмртяване. Остави светлината на всемира да нахлуе у теб без да затваряш вратите и прозорците на душата си и тогава ще се видиш надарен с крепка и непоклатима вяра. Тогава ще почувствуваш Бога в себе си."

25-ти Февруари
Евангелието е книга на живота...
Книга, която не познава никакви граници,
която обгръща в себе си всичко за един успешен,
достоен човешки живот.
Къде да търся Бога? - пита един човек и отправя въпроса до редакцията на известно списание. Не след много върху страниците на списанието този въпрос се явява неписан с големи букви. Мнозина изпращат свои отговори. Ето един от тях:"Къде да търсиш Бога? - питате Вие, който и да сте. Ето Ви моя отговор: Бога чувствуваме, но не можем да Го опишем или определим. Богопознанието не е игродумство. То е нещо действително, реално. То е знание. Бога знаем, Бога познаваме. Как Го знаем? - навярно ще попитате вие. Как ние хората можем да се издигнем до сияйните висини на Неговото всемогъщество - това не можем точно да предадем с човешката реч. Сам Бог обаче ни говори за Себе Си в Своето всевечно слово - Библията:
"Аз обитавам на високо и свято място, още и с оногова, който е със съкрушен и смирен дух."/Исая 59:15/
"Очите Ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с Мене."/Псалом 101:6/ И така, братко мой, който търсиш Бога, знай, че Той обитава не в нашите мъдродумства, не в нашите проповеди, колкото и блестящи да са те, а в нашето сърце. Бог обитава вътре в сърцето и така ни дава доказателства за Своето съществуване. Други доказателства необходими ли са Ви? Хиляди запалени свещи биха ли прибавили нещо на всемощната дневна светлина?"
Един известен писател се разхожда из околностите на многомилионния град, без да намери покой в самотата сред природата. Когато се завръщал, чул камбанен звън. Заслушал се."И странно- питал той - нима за първи път чувам къмбана? Защо сега така настоятелно отеква в мен?" Огледал се и видял малка църквица. Поединично или групово влизали хора от квартала - скромно облечени и забързани мъже, жени, младежи. Не разбира как се озовава в църковния салон. Няколко картини из живота на Исус и един "открит олтар" в цветя, над който с едри букви било написано "Бог е любов" - това видял той. От амвона говорил млад човек. Дошлият слушал не някаква блестяща проповед. Скромният благовестител просто разговарял със своите събратя в църквицата. Но в очите му блестяла непозната светлина - не огнени езици, а по-скоро меките синкаво-виолетови отблясъци на добре разгоряна жерава. Писателят седял на последната скамейка. Той изчакал богомолците да се оттеглят и тогава се приближил към скромния благовестител за Бога. "Бихте ли отделили и за мен няколко минути?" - запитал той. "Защо не?" - чул топлия глас на младия човек. - "Щом желаете - моля" И благовестителят го погледнал с доверчивите си очи.
"Слушах внимателно това, което говорихте, и анализирах... Преценявах и Вас, и думите, и държанието Ви - всичко. Не се учудвайте, писател съм, работя с човешки души. Има ли Бог или няма, аз не зная. Но зная едно - невъзможно ми е да обичам лице, което не познавам.
А Бог е лице, Което не познавам. Бихте ли ми казали нещо в този род на мисли?" Благовестителят не отговорил веднага, а леко привел глава в размисъл. В храма нямало никой. там, близо до вратата, сами стояли двамата мъже:младият вестител на Христовото слово и зрелият известен писател, избягал от шума на град. "Ще Ви задам няколко въпроса - подел вестителят. - Нали няма да ви оскърби?" "Говорете свободно, млади човече." "Добре, благодаря Ви. Отговорете ми честно обичате ли реда?" "Да" - бил твърдият отговор. "Обичате ли мъдростта?" "Да" "Обичате ли правдата?" "Да" - бил твърдият отговор. "Смятате ли, че един достоен човешки живот трябва да бъде израстване, стремеж и труд към усъвършенствуване?" "Разбира се, че да!" "Тогава всичко е добре. Бог е Ред, Бог е Мъдрост, Бог е правда, Бог е самото Съвършенство. Бог е Святост. Вие цените, уважавате и обичате всичко това, нали?" "Да" - бил отговорът на писателя. "Вие обичате Бога.Как тогава говорите, че не Го познавате?" "Значи, у мен има неосъзната любов към Бога - това ли искате да кажете?" - запитал явно заинтригуван писателят. "Не - чул се гласът на скромния вестител на малката църквица. Не, вашата любов към Бога не е неосъзната. - Но струва ми се, вие не сте наясно със самата дума Бог. А тази дума е човешки израз. В богопознанието важното не е титлата, как ще наречем Бога. Наричаме Го още Вечен,Всемощен, Вездесъщ...Важното, същественото в богопознанието е съзнанието за една неизмерима благост, за безпределно съвършенство. Ако вашето сърце жаднее за усъавършенствуване, вие не може да отричате извора на всяко съвършенство - Бога."