20, 21-ви и 22-ри Февруари

20, 21-ви и 22-ри Февруари

20-ти Февруари
Някои хора твърдят:"Христос, това е един мъдрец, учител на човечеството, както Сократ, Платон, Буда, Конфуций..." Един писател, оразрена от светлината душа, отговаря на тази категория хора чрез дълбоките прозрения, до които е достигнал в своята вяра. Той пише:"Никоя от бляскавите мъдрости на древността не може да се сравни с недостижимото величие на Христос. Защо? Защото древните мислители бяха само мъдреци, те пишеха, мъдруваха, а Христос е живот! Мъдреците древни човеци посочваха пътя за доброто на хората, а Христос казва:"Аз съм пътят." Древните мъдри учители и философи само говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртви! Животът на всеки друг, освен Христос, е една съдба, един живот човешки или пророчески дори, а животът на Богочовека е величав символ - живот, където имаше раждане в плът, узряване/укрепване/, саможертва в името на любовта, смърт в тяло и възкресение от мъртвите.
Никой смъртен не показва Възкресението като дело, като могъщество и като жив пример за пътя на всеки човек, "който Го е срещнал и повярвал в Него." Христос - това е идеал за човешки живот през всички векове. Христос - това е Любовта, проявена, изявена, стнала плът и кръв, станала -живот. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее. Философите и мъдреците по света, през столетията и днес, само говорят и пишат, а Христос превърна всяка своя дума в дело, Сам възлюби човеците повече от Себе Си, като увисна на кръста. От любов към човеците прие човешко битие с надчовешките Си сили, затова Го наричат Син Човешки. Говори за възкресение и ...възкръсна. Христос! Това беше най-ценният дар на Небето за човешкия род. Той разкъса веригите на едно страшно робство - робството на греха, и затвори вратите на ада, като показа на душите един път в светлина и истина, един живот на въплатената жива и вечна Любов.

21-ви Февруари
"Беше ли "успешен" животът на Исус на земята?"
Така патат мнозина. Ако се преценява животът на Исус с днешните критерии за успех, той не беше успешен. възпрепятствуван от отрицателни разбирания и противоречия, следван почти без ентусиазъм от малко рибари и селяни, оклеветяван и ненавиждан от учените по това време, осъден и разпънат на кръст като опасен богохулник . това бе животът на Исус. Но ако мерило за успех е постигането на крайната цел, успехът на Исус е нещо много повече от социална и духовна победа. Неговия живот и слова станаха мярка за достойнството на човека. Той издигна отношенията между хората на висотата на братството. Исус живя в Галилея. Равинската наука не познаваше. Историята и литературата на това време не бяха дастогинали до Назарет. Египет, Елада, Рим с изкуствата, науката, философията, със строителството си и военни завоевателни походи бяха далече. Всичко, което хората примаха тогава, а и до днес като белег на цивилизация и културност, не засегна Неговия живот. Платона, Аристотел, Конфуций, Буда дали са Му били познати?
Богочовекът живееше сред народа. Слушаше разговорите на селяните вдърводелската работилница на Йосиф, а вечер излизаше и под звездното небе размишляваше за това, което бе чул и научил през деня.
Но ето че Той заговори! Заговори като Един, Който имаше власт и разгласи нови идеи. Призова дванадесет обикновени люде и когато те оставиха всичко и Го последваха, ги нарече Свои ученици. Из Галилея и Самария, просто, но с дълбоко проникновение, разкриваше на тези, които идваха при Него, величавите истини на живота. Скоро любопитни множества започнаха да Го притискат. Той се докосваше до техните тела, до помръкналите очи, до наранените сърца и им вливаше нещо "непобедимо". Тези хора идваха от полето, от занаятчийските работилници, от рибарските ладии. В това множество Той виждаше разноликия човешки живот съсс страданията, с невежеството, с малките човешки радости.
Но Той виждаше, усещаше с най-дълбокото в Себе Си и техните неосъществени копнения, недостигнати въждаления. И тогава беше изречена онази проповед - "Словото на планината", отправена към хората от всички и за всички.
който желае и днес да опознае истинския Христо, ще Го намери в Евангелията:Христос - човека от народа, приятеля на презрените. Той не създаде догматика, не измисли литургии, но прогласи най-високите достойнства на мовешкия живот. Ако би дошъл сега, в двадесетия век при нас, къду ли бихме Го намерили? Върху трон? Облечен в бляскавите одежди на високите духовни сановници, с жезъл в ръка? Или бихме Го видели да председателствува конференции от църковни величия? Повече от сигурно е, че ще Го срещнем по селските пътища, из крайните предградия на многомилионните градове, до езерата и реките, окържен от отрудени хора да докосва техните сърца с прости, но чисти истини, как да живеят храбро и всеотдайно за доброто на другите./Из сп."Readers Digest"/

22-ри Февруари
Защо някои хора обичат Исус, а други не Го приемат? Ако Исус от Евангелията би дошъл между нас, в епохата на грандиозния материален прогрес, на атома и междупланетните полети, едва ли ще се приближат при Него потомците на тези, които и тогава, преди две хиляди години не Го приеха. "Нашшят, съвременният човек е крайно праткичен както във философията си, така и във всекидневния живот" - пише в своя голям духовен труд д-р И. П. - "Днешният човек е изгубил вярата в съществуването на някаква "обективна истина". За него истина е това, което има праткичени последици - лична полза. Животът за него е върховна ценност, но в какво се състои тази ценност - не знае и не желае да знае. Религия, Бог, безсмъртни истини - това са за него отвлечени, ненужни понятия. Ако някой все пак се опита да им заговори за тях, по лицата се явява израз на недоумение, някакво съжаление към теиз хора, толкова изостанали и неразумни, че се лишават от "благата на живота" заради някакви "фиктивни" духовни ценности. Когато чуят името на Исус Христос, чувствуват се някак неудобно, отбягват - не им е приятно да се занимават с Неговата личност, а някои дори започват да Го отричат, да ругаят, да оскърбяват..."
Но един величав, знаменителен факт се налага:няма човек, който да не притежава определено становище относно Исус от Назарет, Който раздели човешката история на стара и нова ера. За Него говорят и приятелите и неприятелите Му. Тогава, какъв е Този Христос, че едни да Го отхвърлят, да говорят с присмех или ненавист за Него, а други да Го обичат така, ча да са готови /както древните християни/ да умират по арените сред лъвовете, да горят като живи факли из градините на Нерон, да не трепват пред острието на гилотината, да изгарят на кладите с песен или да изгниват между влажните стени на тъмниците? Явно е, че не малко хора не приемат Исус. Защо? Кои са причините за това отрицание?
Кои хора не търсят, не могат да приемат Христос? Преди всичко значителен е техният брой между материално обезпечените, чийто идеал е, както казва Ибсеновата Агнеса - "живот дълъг като сън, блажен като легенда". Всяка грижа и труд за доброто на другите според тях е измислица на фантазьори -мечтатели, които не умеят да ценят личното си спокойствие. Това са самодоволните люде. Ще ги чуем често да повтарят:"Животът е красив и приятен. Той трябва да бъде изживян добре." И това "добре" за тях са апартаменти, вили, коли, ресторанти, барове. Бихя ли се понравили на такива хора словата на Исус? Не! И, разбира се, Го отхвърлят.
Друга категория хора, които много трудно биха приели Христос, са полупросветените, полуосведомените. Духовно просветен е онзи, който е озарен отдуховната светлина на живота. Тази вътрешна светлина му позволява да разграничава сляпата безпросветна вяра от градивната победоносна вяра. полуосведоменият, полупросветеният човек отрича глубо, критикува безогледно, а понякога безпринципно и поддържа фанатично онова "малко", което е разбрал. Много от тях отричат грубо извън материалната действителност като рожба на един миров разум. Писатялят-есеист Г. Т. отбелязва:"Да кажеш или да напишеш, че откриването на природните закони е достатъчно доказателство, за да отречеш съществуването на Товореца/Този, Който ги е съз0вал/ показва, че ти не познаваш достатъчно нито Твореца/Този, Който ги е създал/ показва, че ти не познаваш достатъчно нито Твореца, нито законите. Да се успокояваш, че науката тие дала вече ключа за разгадаване световните тайни показва, че не разбираш науката, тъй като творците и създателите натази наука мислят по-другояче от тебе. Само полуосведомените твърдят, че науката е отрицател на духовните истини. Чрез фанатизма, научен или религиозен, не може д а се достигне до истината. Тя не се долавя нито със средстватаа на научния опит, нито с религиозното лековерие на фанатизирани духовници." Стара истина е, че зада може един човек да отсъжда, а още повече да отрича нещо, трябва да се доближи до него, да го изучи и да го опознае основно. А някои хора, без да са се приближили до Исус, без да са прочели от Неговите слова, без да са проникнали лъдбоко в тези слова, бягат от Него. А за да видим Христос, трябва да чуем Неговия глас дълбоко в себе си, както го е чул големият учен Паскал, който ни е оставил редовете:"Аз чух гласа на Исус, когато ми каза:"В моята смъртна мъка аз мислех за тебе..." Това го казва не някой свещеник или евангелски пастор, а всеизвестният учен Паскал! И не само Паскал. Големият син на Франция Анри Барбюс в глъбините на своите изживявания споделя:"Аз видях Исус. Той ми се откри в красотата насъвършенството."