16, 17,18 и 19 Февруари

16, 17,18 и 19 Февруари

16-ти Февруари

Достоверни исторически данни, че Исус от Назарет е живял на земята, ни дават и Еврейски източници. В еврейския Талмуд са записани редовете:"Исус увлякъл Израил и го направил изменник на вярата."
"Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни... понеже съблазнява Израил и го прави изменник. " Йосиф Флавий - историк, в своя труд "Еврейски древности", книга осемнадесета, глава трета, параграф 1-3, пише:"Живял е Исус, мъдър човек, ако само подобава да Го наречем човек. Защото е бил творец на чудни дела и Учител на хората, които с радост приемали истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина от юдеите, а също и мнозина от елините. Този бил Христос, Когото Пилат, по донесение на пръвите мъже у нас, Го осъдил на кръстна смърт. Онези, които Го възлюбили, отначало не се отрекли от Него, понеже в третия ден Той им се явил пак жив - както са предсказали и това, и още много други чудеса за него Божествените пророци.Родът на християните, получил от Него своето име, и досега съществува." Л. Самостатеки в книгата си "За смъртта на Перегрина" пише:"Те /християните/ още почитат Онзи велик Човек, Който бил разпънат в Палестина." Еврейските източници дават положителни или отрицателни, но достоверни данни за Христос. Дали тези редове са редове от Талмуда, където се казва, че:"Исус увлякъл Израил и го направил изменник на вярата..." и "Исус от Назарет трябва да бъде убит с камъни..." - или това са обективните слова на Йосиф Флавий, че живял в Юдея Исус, мъдър човек, ако само подобава да Го наречем "човек", защото бил творец на чудни дела и Учител на хората..." - това са исторически факти, които напълно потвърждават всичко, което пише в Евангелието за Христос.

17-ти Февруари

Когато Наполеон превзел Рим, изнесъл от там много ценни ръкописи. Между тях е и едно писмо, написано от П. Лентулус - управител на Юдея по времето на Исус. Писмото е адресирано до императора и сената Рим.
"Избрани бащи,
Тези дни се появи един човек, Който се нарича Исус Христос. Той още живее между нас и хората Го приемат като пророк на велики истини. Учениците Му Го наричат "Син Божи". Той е възкресявал мъртви и изцерявал много болести. Висок, приличен на глед, рус. Външният Му изглед е смел, така че събеседникът Му може да Го обича и да се бои от Него. Косата Му има цвета на лешника /узрял/, спуска се направо надолу към ушите и после към раменете е вече къдрава. Челото Му е гладко и деликатно. Лицето Му е без петна и бръчки, карсиво и приятно розово. Носът и устата са прилични, Брадата Му е гъста, не дълга и малко раздвоена. Когато изобличава, е страшен, а когато увещава е благ. В разговор е много умен, но е скромен. Никой не Го е видял да се смее. Виждали са Го да плаче. Външната Му красота надвишава тази на човешките синове."
Минават векове, векове, векове... Исус Христос не е забравен. За Него говорят и пишат великани на човешката мисъл. Морис Зюндел пише:"Християнството почива главно на Христос. То е по-малко Неговото учение, отколкото Неговата личност. Също и текстовете, отделени от Него, губят своя смисъл и своя живот. Прозорливостта, търпението и честността на критиците са могли да принесат и са принесли наистина неоценима заслуга за вещественото изучаване на книгите, в които примитивната църква е изложила своето вярване, но не са могли без вярата да проникнат във вътрешния живот на текстовете, да доловят тяхната вечност, движение и тайна в сиянието на присъствието Господно, което е тяхната душа."

18-ти Февруари

Тълкувателят може най-много да въдеде в заблуждение. Ако принадлежи към тези, които отричат свръхестественото и не съзират Бога в Исус, сигурни сме, че той като не разбира достатъчно предмета на своето изучаване /в случая личността на Христос/, целият му труд ще бъде напразен. Обратното, ако е християнин трябва да признаем, че много често самото усърдие прави да трепери ръката му, ппомрачава погледа му. Човекът, именуван Исус, чийто портрет той ни рисува със слова или багри, може да бъде предаден както го вижда, чувствува и разбира самият тълкувател. Оттам и толкова различни християнски църкви, деноминации, секти... все в името на Христос.
Ето, широката ерудиция и мистично познание, съединени в един тълкувател, са дали на Франция изключително вярна светлина за учението и личността на Христос. Но за Него са писали и други, където няма това единство и ние разбираме защо разумни хора са отричали и отричат историческото съществуване на Христос и трябва да разбираме такива люде, защото те намират в различните писания Исус сведен от Неговите историци ту до един обикновен човек, ту издигнат от тяхното обожаване/без чувство на мярка и отговорност/ много високо над земята! Така тълкуван и показан Богочовекът Исус и в очите на вярващите, и в тези на равнодушните и отрицателите Му, губи определено очертание. Исус, историческият Исус, вече е една нереална личност за тях. А Исус от Евангелията не е изкуствено и съчинено същество. Той е най-живият, най-трептящият от великите образи на историята през всички векове. И между всички образи, които тя ни дава, най-близък до Евангелския е този, който е най-малко съчинен, защото той е най-живият.

19-ти Февруари

Един жив и верен образ на Исус ни дава Франсоа Мориак от Френската академия. Той пише:"Преди да знаем, че е Бог, Исус се явява в една определена епоха като човек, който се свързва с едно отечество, с едно племе. Дотолкова човек, че за да могат да Го различат от единадесетте Му ученици в Гетсимания, необходимо е целувката на Юда да Го посочи. Той говори и действува като Бог. Притежава толкова сила върху материалното, върху телата и сърцата, че повдига народа, дава му месианска надежда и свещениците, за да Го убият, търсят помощ от най-големия си неприятел - римляните.За тях - книжници, фарисеи, садукеи, старайшини народни - Той е самозванец, Комуто демоните служат, Един, Който се одързостява да прощава грехове - богохулство на което няма равно. Такъв е за тях Исус, Когото "Неговите" обичат, човек - едновременно могъщ и смирен, един и същ в тези два образа, единен, но ... различен, според сърцата, Които Го отразяват. Обожаван е от бедните, ненавиждан е от силните, властните, горделивите поради Божественото в Него, и поради същото неразбиран както от приятелите, така и от враговете си.
Неразбиран е Исус и поради това понякога е раздразнен, нетърпелив, правдив, бичуващ, други път нежен и благ, милостив, съчувствуващ до сълзи, смирен... каквато е всяка любов. Но под тази буйност, която е на повърхността на Неговото човешко естество, в глъбините цари мир, който е Негов, "Неговият мир", както Той го нарича, мирът на единението с Отца. Това е тишината на една любов, която предварително знае своя час и това, че пътят ще свърши със страданието, с хулите и венецът от тръни, с плесниците и присмеха, с кръста, но и с безсмъртието. Външната енергичност и тишина от глъбините на Неговото битие се проявяват и в Неговите слова. Колко "снизходителни" тълкувания, колко неразбиране, колко човешки мъдрувания са наслоени по тях от почти две хиляди години... И все пак след толкова столетия никой не е успял да заглуши онзи глас, който се откроява ясно през епохите, стигнал е до нашите дни и ще отзвучава во веки. След толкова време този глас трепти във всяка Негова дума и не прества да буди любов и добродетели."