13, 14-ти и 15 -ти Февруари

13, 14-ти и 15 -ти Февруари

13-Февруари

"Нова заповед ви давам, да се любите
един другиго, както Аз ви възлюбих,
така и вие да се любите."/Йоан 13:34/

Здрачът на всяка вечер връща Исус във Витания. Последната нощ
преди страданието, в ранното утро на четвъртъка Учителят изпраща Петър и Йоан в града да приготвят пасхалната вечеря. "Пламенно пожелах да ям с вас тази Пасха преди да пострадам". Сега те знаят, че Той е Бог... и че Бог е Любов."Нова заповед ви давам:да се обичате един другиго, както Аз ви обичах. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." "Ето часът иде... и вече е дошъл - чува се пътьом Неговият глас. - Вие всички ще се пръснете и Мене ще оставите сам." Но при вида на техните тъжни лица замълчава. Той, Сина на Бога, знае злочестината, която ще ги връхлети, знае, че тези силни, здрави мъже още тази нощ ще бъдат най-слабите. Потръпва и се изправя. И като Един, Който има власт изрича победните слова:"В света ще имате скръб. Но дерзайте, Аз победих света." И тези слова Той ги отправя като победоносен залп, за да отекват през всички векове и хилядолетия. Това бяха думи на самия Бог, защото само Бог можеше да изрече преди страданието, преди кръста - "Аз победих света." И в тези слова се стопява всяко съмнение, че Исус не е Бог!
Направил първата стъпка в Гетсимания, Исус навлиза вече в ноща на великото страдание. Тук в Гетсимания, душата Му ще говори. Тук потта Му ще се превърне в капки кръв. Тук ще се чуе вопълът на човека в Него:"Отче, ако е възможно, отдалечи от Мене тази чаша... Но нека бъде не Моята воля, а Твоята..." Тук, в Гетсимания, ще се чуят и думите Му към учениците, които помоли да бдят и се молят, а ги намери на три пъти заспали:"Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение." Той е съвсем сам. Стои неподвижно в огнено моление, но не вече с чело опряно до земята, нито наведен над заспалите. Той чува вече ясен шум от стъпки, чува гласове на приближаващи се хора, вижда с вътрешния си поглед, че този, който ги води, е един от учениците Му и не се отдалечава, а пристъпва към тях и им казва:"Кого търсите?" Отговориха Му:"Исус Назарянина..." И се чува спокойният Му глас:"Аз Съм"

14-ти Февруари

"И така, взеха Исус, и дойде
на мястото наречено Лобно,
което по еврейски се казва
Голгота, дето Го разпънаха..."
/Йоан 19:17/

В Е Л И К И Я Т П Е Т Ъ К

Това е Голгота, великото страдание... Разпятието! Палачите вършат своята работа, а Той се моли за тях. Страдалецът трябва да изпълни стих след стих всички пророчества през вековете, всичко, което бе написано в Писанията за Него. И всичко сеизпълни! Чуват се последните думи:"Свърши се..." И остават да стърчат на хълма "Голгота" три кръста, с три разпънати тела, под едно буреносно небе, в един притъмнял пролетен ден."Една уредена сметка" - мълвят някои. "Свършена история..."
Но дали всичко остава една свършена история? Сина на Бога, пратеникът от Небето на земята, Сина Човешки бе разпънат на кръст. Човешката злоба и безсилие, движени от демонична дързост, пригвоздиха Богочовека. Христос беше умъртвен. Но в това кръстно страдание Той отново съедини небето със земята, Бог с човека. Демоничната власт на мрака се разтвори мощно, за да погълне светлината, но светлината победи тъмнинтата.
Кърстът на Голгота!...
Това беше най-яркият знак на Любовта, зад която сияят зарите на Възкресението.
На фалшвата праведност на книжниците и фарисеите от векове, на свещениците, които служат в името на Бога, а убиха Исус, на всички, в които живее и днес духът на фарисейството и демонизма, Бог противопостави братството между хората, издигна високо жертвеното и смирено служене на Бога и на човеците с любов.
"Свърши се..." бяха последните думи на Разпънатия. Да, свърши се земният живот на Небесния Пратеник. Той устоя до край и премина като Победител. И каква беше победата? Сразена е властта на мрака. Разрушена е преградата между човека и Бога. Отворен е пътят за вечността. Изгрява над измъчената земя нова зора. Започва тържеството на поруганата правда. Чистота възсиява. Любовта встъпва в своя триумф.
И от тогава Този разпънат, умъртвен, но възсиял над смъртта Бог, е в съдбата на всеки човек. Във властта на човека е да Го приеме, да Го възлюби и последва, или да Го отхвърли и отрече. И така приема и привилегиите, и отговорността за своя доброволен избор. Великото страдание, Голгота, разпятието на кръста - всичко се изпълни както бе предречено, изпълни се стих след стих. Какво безпределно търпение на Божествената правда пред човешката неправда! Каква величавост на Божественото смирение пред низостта на човешкана гордост! какво величие на Божествената любов, пред човешкото безлюбие! Кръстът свидетелствува, че Божествената истина е безсмъртна и Божествената правда - несъкрушима. Един дървен кръст бе побит преди две хилядядолетия там, на Голгота.
И край него минават вече векове... великани на човечеството, царства и империи се издигаха и сгромолясваха с трясък. Много човешки слова, много суета, човешко озлобление, ненавист, отрицание са съществували пред този свят кръст и всичко е потънало в забрава, лежи под праха на времето. Кръстът на Христос победоносно се извисява и ще сияе като вечно знамение, че добротата е безсмъртна, че любовта е непобедима, защото нейният могъщ извор е в самото сърце на Бога. Кръстът на Христос говори и ще говори, че смъртта е сразена, че е отворен пътят за вечността. Гаранция за това са думите на Разпънатия и Възкръснал:"Аз Съм Възкресението и Живота. И всеки, който вярва в Мене и да умре, ще живее."

КАКВО ГОВОРИ ИСТОРИЯТА ЗА ИСУС
15-февруари

Евангелието дава ясен и пълен отговор кой е Исус. Но ако ние отговорим на тези ,които ни задават въпроса, само със словата на Евангелското познание, нека не се изненадаме, ако срешнем неразбиране, възражение, а може би и скептична или снизходителна усмивка. Има ли право един истински Христов учинк да спре до тук? "Така говори Библията - ще кажат някои хора-Огнените въпроси, които стоят пред нас, за необятния свят/всемирът/, човека и най-високия смисъл на неговия живот не могат да се обяснят, ако черпим познания само от единсквен източник - Библията. Тя не е научна книга, а днес човечеството живее в епохите на могъщ напредък на научната мисъл." А може би ще чуем и въпрос, отправен към нас:"Има ли достоверни данни, исторически данни, че наистина е съществувал Христос някога? Нали Евангелието твърди, че се е родил и живял на земята." Как ще отговорим на тях ти ... и аз? А щом вярваме на Христос, ние сме длъжни да аргументираме нашата вяра в Библейското познание.
От всички хора най-трудно бихме разговаряли с така наречените полуосведомени люде - хора с малко и повърхностни знания, но с големи претенции за себе си. Може би ще чуем бързата присъда на тази категория хора:"В историята няма документи за съществуването на Христос, следователно Той не е съществувал!" Никой ли няма да възрази на такава прибързана присъда? Историческите документи, които говорят за Исус от Назарет, са наистина малко. Но животът на Христос не съдържа нещо, което може да бъде предмет на историята. Неговото съществуване не е свързано с политически преврати, нито със завоевателни походи, братоубийствени войни, нито с опожарени градове и страни, с цезарите на империите от древността. Ако не се говори за нещо или е отбелязано малко за Него, значи ли, че то не е съществувало? Но макар и оскъдни, за Исус от Назарет има исторически данни. Римски източници:Плиний Младши, до император Траян:"Християните пеят, възпяват Христос като Бог."
Тазит - известен историк иполитически римски деец. В четиридесет и четвъртата главна на историческия му труд "Анали" четем:"Този, от Когото иде това име /християни/ - Христос, бил наказан със смърт през уравлението на Тиберий чрез прокуратора Понтия Пилата и подтиснатото учение избухнало не само в Юдея, но и из Рим..." Светоний - историк.
В биографията на Клавдий/римски император/ отбелязва:"Той /Клавдий/ прогони от Рим евреите, които вдиха голям шум заради Христос."