10,11 и 12-ти Февруари

10,11 и 12-ти Февруари

10-ти Февруари

Настъпват последните дни. Събота е, шестият ден преди празника на безквасните хлябове - Пасха. Все по-напрегнато е вълнението около Този, Който възкреси мъртвия и погреба Лазар, братът на Марта и Мария.Учениците са заети с възпламененото множество, което се готвеше да посрещне Учителя - на другия ден Той трябваше да влезе в Ерусалим. Свещениците се събират на съвет как да погубят Исус, но се колебаят. Неразумно било да посегнат на Назарееца през време на празника - ще се разбунтува народът ... От всичко, което се случи през време на вечерята у Симон, единият от дванадесетте ученици - Юда от Коринт /"в когото е влязъл Лукавият"/, е запомнил само няколко слова на Исус, които не му дават покой:" "Тази жена направи каквото можеше, тя помаза тялото ми за гроба." В съзнанието на Юда се врязва дълбоко думата "гроб". Значи, Той Сам предсказва Своя гроб? - повтаря си Юда. Той не вижда по-далече от това.
Исус е нощувал извън Ерусалим. Още в ранно утро множеството пред пътната врата на къщата, където Учителят на Любовта е прекарал нощта, се сгъстява. Учениците са довели ослицата, за Която Той им бе говорил. Пратеникът на небето възсяда тази ослица сред възторжени викове и потегля към Ерусалим. "Мнозина постелиха дрехите си по пътя, а други клони. И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха, викаха:"Осанна! Благословен, Който иде в Господнато име! Осанна във висините!"
Ето деня, за който беше бленувал Юда от Коринт. Той вижда в мислите си Исус, застанал пред един въоръжен и фанатизиран народ, с корона на глава, да заставя римляните да треперят пред Неговото могъщество. Сега Юда вече ясно разбира, че надеждите му рухват. Този, Когого той следва, е обречен на смърт. Ето Той Сам говори за гроб, погребение, последно помазване. И сега Този върху ослицата, Който влиза в Ерусалим сред виковете на едно невежо простолюдие, в същност е победен, вече осъден на гибел. Какво търси той при Него? В края Му може да и има една малка изгода - да Го предаде, да помогне на враговете му, които Го дебнат непрестанно, и да получи тридесет сребърника. Но сега този народ вика:"Осанна! Благословден, Който иде в Господното име!" Нека крещи простолюдието, нека постила дрехите си пред Него. Множеството размахва палмови вейки и приветствува Исус, а фаррисеите роптаят. Някои казват на Назарееца:"Не се ли срамиш?" Кажи им да млъкнат." А Исус им отговаря:"Ако тези тук млъкнат, камъните ще проговорят."

11-ти Февруари
В Е Л И К И Я Т П О Н Е Д Е Л Н И К

"...ако житното зърно, паднало в земята,
не умре, остава си самотно, но ако умре,
дава много плод."
/Йоан 12:24/
Исус, слязъл от ослицата, вече не се крие. "Господине - казва на Филип една група гърци, дошли на поклонение по празника - искаме да видим Исус."
Филип и Андрей съобщават това на учителя си. И Той заговаря пред чужденците и пред хората около Него."Дойде часът да се прослави Човешкия Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне на земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод.Който обича живота си/душата си/, ще го изгуби, и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Сега душата Ми е развълнувана, и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час?"
Но за това страдание и за този час е дошъл Той. Затова изрича твърдо:"А Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си." Исус говори за всички - и дори за тези, които Го мъчат, и всички човешки души... После продължава:"Още малко време светлината е между вас. Ходете, докле имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината." Евангелист Йоан отбелязва в следващия стих: "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха на Него." Ето и тези сега около Него, които Го слушаха, разбираха ли думите Му? В тези тежки за Него дни, те продължават да Му задават безмислени въпроси и дали някой се досещаше, че Той беше пред смърт, предстоеше Му великото страдание, а никой още не бе разбрал това. Още не вярваха.

12-ти Февруари
В Е Л И К И Я Т В Т О Р Н И К

В Е Л И К А Т А С Р Я Д А

"С каква власт вършиш това?"
/Марка 11:28/
Евангелистът отбелязва:През това време те всеки ден възлизат в храма. Исус говори...Народът разбира по-добре дълбокият смисъл на Неговите слова.Но с фарисеите трябва да се бори. И това е един двубой на живот и смърт. Те Го разпитват като виновен, а Той им отговаря като съдия. Срещу хитрините им, язвително замислени, Той отговаря понякога с въпроси към тях. Когато Го питат:"С каква власт вършиш това?"
Той отправя нов въпрос:"Кръщението на Йоана от Небето ли беше или от човеците?" Хитрите фарисеи се спотайват/те разбират контраудара/ и процеждат през зъби, пак в хитро замълчаване - "Не знаем."
А истинта е, че те всички приемаха Йоан за пророк. Тогава Исус им казва:
"Нито Аз ви казвам с каква власт върша това." Фарисеите разярени се отдалечават. Но народът разбира. Тогава Исус отново им заговаря благо, разказва притчи. Той обича тези обикновени люде, знае техните доверчиви души и сърца и затова с цялата Си любов на Богочовек споделя съкровения за небесното царство.
Но ето че фарисеите идват пак. Гласът на Небесния Пратеник се променя веднага. Защото за тях само, а не за Своите Си, ги атакува с притчи и три дни преди Своето страдание им разказва притчата за убийците лозари, притча тъй ясна, тъй дръзновена, че първосвещениците биха сложили веднага ръка на Него, но се побояват от народа. Един човек, който е дал под наем лозето си, изпраща един след друг слугите си при лозарите-наематели, да му дадат дял от плода на лозето, но лозарите или ги набиват и отпращат празни, или ги убиват. Господарят на лозето има един "възлюбен син". Него той изпраща последен и си мисли:"Ще почетат сина ми." Но лозарите, като виждат, споделят помежду си :"Този е наследникът, да го убием, за да стане наследството му наше." И като го извеждат извън лозето, убиват го.
Богочовекът изрича едно пророчество, което толкова скоро щеше да се изпълни. И трябваше да развълнува сърцата им:Той бе"Възлюбеният син", който в тези минути се обръщаше към убийците лозари, защото знаеше, че кръстът Му бе вече приготвен, Юда определяше цената - тридесет сребърника, Пилат четеше донесението за вълнението, което подклаждаше всред народа със Своите слова Назарееца. И все пак този "обречен" Исус стои пред хитрите Си, но ненавиждащи Го врагове.
Запитва тези сведущи в Писанията:"А що значат тези думи от Писанието:"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана връх на ъгъла.
Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже." Първосвещениците от Ерусалим не се убояват и след тези думи на "Назарейския проповедник", както Го наричат, но разбират, че няма да могат да се справят с Него без Рим. И в трагичното събитие на Голгота, предопределено от вечността, римляните не можеха да имат друга роля, освен тази на палача. Израил щеше да си послужи с тях и умъртви своята жертва, но за жертвата отговорността си оставаше на Израил. Рим, в лицето на Пилата, не намери в Исус нищо за порицание. Кръвта на Праведника остава да тежи върху евреите.