7, 8-ми и 9-ти Февруари

7, 8-ми и 9-ти Февруари

7-ми Февруари
"Аз Съм добрият Пастир и
познавам Моите, и Моите Мене познават."
/Йоан 10:14/

Около Сина Човешки се събираше едно малко стадо. Моите овци - казва Той. Моята кошара...Те познаваха гласа Му. И Той знаеше всеки, вълненията, смущенията, прозренията. Той знаеше копнежа на всяко живо сърце, над което бдеше. "Аз Съм добрият Пастир." Но Той е и вратата на кошарата. Само през вратата се влиза там. На тези, които Го отричат, Той отговаряше:"Не е истина, че можете без Мене. Ще я търсите, пълни с презрение към ония, които я намират, и в това търсене ще преобърнете цалата човешка мъдрост, защото не поискахте да влезете през вратата." Сега вече Той не пропуска да говори и за Своята смърт:"Добрият Пастир дава живота си за своите..." А после допълва с езика на алегорията:"Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа." Навсякъде, където има човеци, ше има и кошари - места заградени, отделени от човешките множества, "градини", свежи и ухаещи градини сред един враждебен свят.

8-ми Февруари

Исус е във Витания. Колко тих и спокоен е Той в тези часове на Своя живот! Там, където започва пътят, който слиза към Ерихон, е село Витания. Той има един дом, едно огнище, приятели верни, предани, с отворени сърца за всичко, което им дава Той. Това са Мария, Марта и техният брат Лазар. Учителят си дава малка почивка. Не че има нужда от благодарността им. Той приема малко отмора, позволява си кратък отдих в този дом, иска да почувствува тяхната нежност, тяхната топла и задушевна среда. Така събира сили за това, което ще дойде. В този дом Той има едно чисто легло, една братска трапеза, приятели, които знаят, , че Той е Бог, и които Го обичат в Неговата човечност. Той обича и Марта и Мария, макар че между тях няма видима прилика. Марта се труди из къщи, за да Му прислужи, а Мария е седнала при нозете Му и слуша Словото Му. По-старата сестра негодува, че работата тежи върху нея. "Марто, Марто, ти се грижиш за много неща. Едно само е потребно. Мария избра добрата част..." Вярващите хора като че едностранно, някак не в широтата на Христовите алегорични слова разбират думите, отправени към Марта. Вярно е, че най-добрата част е да стоиш при нозете на Бога. Но не е малко добро да Му служим чрез служение на най-малките Негови братя, като никога не излизаме от Неговото присъствие. Така ще бъдем едновременно и Марти, и Марии.
Исус се отдалечава от този скъп за Него дом във Витания и крачи по пътя към Ерусалим. В този есенен ден крачи и мисли за своите приятели. Той вижда душите им - лъх от любовта, която носи в света, но чува и въздишката, сетната въздишка на Лазар. Вижда посещението на смъртта в този дом, вижда болбата Му с нея и ... победата:"Лазаре, излез." - ще каже Той на мъртвия си приятел, заровен отпреди няколко дни. И Лазар ще излезе от гроба.

9-ти Февруари

Със смелостта на младостта един момък пита Исус:"Учителю, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Учителят, без да вижда лицето, на което говори, казва:"Ти знаеш ли заповедите?" И му ги изброява.
"Всичко това съм опазил от младини." - отговаря младежът. И тези думи са изказани с простота, със скромност, които заинтригуват Учителя и Той спира взор по-дълго върху този, който Му говори."Исус, като го погледна, го обикна." - отбелязва евангелистът. Исус вижда чистата прямота на неговата младост, светлината на погледа му, която иде от душата. Той го обиква, но вижда и какво не му достига и го предупреждава:"Едно още не ти достига:Продай всичко, що имаш, раздай го на сиромаси и ще имаш съкровищата на небето. После ела и върви след Мене." "Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат."
Не можеше ли Христос да му даде сила и този млад човек би оставил всичко, би го подчинил на една всемогъща благодат? - питат много вярващи хора. учителят можеше да направи това. Но Той е изявител на любовта...
А любовта не приема нищо от оногова, когото обича, ако не е дадено доброволно, без принуда. Този млад човек бе обикнат нежно от Исус, за да бъде насила взет. Сина Човешки очаква доброволен трепет на сърцето му, един порив..."Но младият човек - пише евангелистът - наскърбен си отива с тъга, защото беше твърде богат. " Той се отдалечава, а учителят го проследява с поглед, и в този поглед има тъга.
Защото знае, че тези, които са призовани от Бога, но предпочели друго пред Него, ще падат, ще стават, с очи озарени от истинската светлина, но с нечисти дрехи, с разранени и окървавени ръце. И в тази тъга Той изрича:"Колко трудно е за богатите да влязат в Небесното Царство."
А онези, които чуха тези думи, рехока:Тогава, кой може да се спаси?"
А Исус каза:"Невъзможното за човеците, за Бога е възможно."