4, 5-ти и 6-ти Февруари

4, 5-ти и 6-ти Февруари

4-ти Февруари

Синът Човешки е прекарал ноща на Елеонския хълм и още в зори се отправя в храма, където народът вече се събира. И ето, до Него се приближава тълпа. Влекат една трепереща и разплакана жена. Току-що е намерена в блудство под закрилата на нощта. А законът Моисеев повелява, че такива жени трябва да бъдат убивани с камъни. Веднага книжниците окръжавта Исус. Питат Го:"Ти какво ще кажеш?" Сега пак ще богухулства, шептят те. И докато неприятелите шумно се събират около Исус, крещят, задават въпроси, жената стои права, с разпуснати коси, полусъблечена. Вцепенена от страх, тя е устремила поглед в този Непознат, Който свещениците бяха определили за съдия. Исус не я гледа. Наведен пише с пръст по земята Синът на Бога знае, че тази жена трепери повече от срам, отколкото от стах и не я гледа, защото има часове в живота на всеки човек, когато истинското милосърдие е да не го гледаме. Той изчаква тълпата да притихне и заговаря:"Нека този, който е безгрешен, да хвърли пръв камък на нея." И отново се навежда и започва да пише по земята. В Евангелието на Йоан, осма глава, стих девети, четем:"А те, като чуха това, разотидоха се един по един, почнаха от по-старите и следваха до последните, и Исус остана Сам, и жената, гдето беше насред."
Обвинителите са избягали. Тя също би могла да се укрие, но стои там. Ясновиждащият разбира мислите й. Тя вече не мисли за своята продажност, за паданието си. Тя мисли за Този непознат Съдия, Който я гледа, защото сега не бе унижавана. Тя все още е преизпълнена със срам, но не вече със същия срам. Тя мисли за това, което е вършила до тази нощ. Тя издига поглед към непознатия човек. Какъв е този покой, който прониква у нея?
Покой настъпва в нейното сърце и в нейната плът. Нищо човешко не е чуждо на Сина, но понеже бе Бог, Той знаеше това, което никой мъж не разбираше -че жена може да лежи в праха поради непобедима слабост.
И една от най-големите победи на Човешкия Син бе, че този легион грешници Той превърна в легион свети жени. На тази, която сега стои пред Него, Той говори:"Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?" А тя отговаря:"Никой Господи." "Аз също няма да те осъдя. Иди си и не греши повече." Жената прелюбодейка се отдалечава. Но Исус с Божественото у Себе Си вижда, че тя ще се върне. Или по-вярно, не е необходимо да се върне. Те вече са свързани завинаги. Тя бе чула Неговия безмълвен зов - ела след Мене. И с дух и сърце беше вече тръгнала след Него. Така Исус събираше "своите хора" от низините на живота - отхвърлени човешки дрипи, заровени в прахоляка и сметта на света. Той откриваше в човеците, покрай техните видими пороци онзи извор на страдание, нежност и топлота, над които имаше власт.

5-ти Февруари

"Истина, истина ви казвам,
ако някой опази Моето учение,
няма да види смърт до века."
/Йоан 8:51/
Четирите големи светилници, запалени първата вечер на празника на шатрите в женското предверие на храма, вече не горят. В предверието на съкровищницата Исус говори:"Аз Съм Светлината на света."
И понеже юдеите се присмиват, че свидетелства сам за Себе Си, Той потвърждава открито Своята двуяка природа:"Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми." Мнозина в негодувание споделят:"Да се прави равен на Бога! Какво нечувано и невиждано деяние!"
По-прозорливите целят да го заставят ясно да признае богохулството Си и Го питат:Кой Си Ти?" Исус отговаря:"Аз Съм Началото. Аз, Който ви говоря. Тогава, когато издигнете Сина Човешки, тогава ще знаете, кой Съм Аз."
Ако те не бяха служители на мрака, не можеха да познаят Христос в тези дни, когато човешкото у Него беше само прозрачност. И най-необходимото доказателство за това е, че никой нищо не отговаря, когато Той пита:
"Кой от вас ще ме изобличи в грях?" Те само в безсилие подхвърлят:"Ти Си обсебен от дявола."
Но в това разнолико ожесточено множество има и други души, колебаещи се още сърца, които трептят с любов, там някъде на границата на истината. Човешкия син усеща тези сърца. И равнодушен към всички оскърбления, поставя във везните великото обещание ,което ще натежи в сърцата на тези все още колебливи души:"Истина, истина ви казвам, който упази Словото Ми, няма да види смърт до века."
И ето Го смъкнал човешкото от Себе Си и застанал открито пред всички заявява:"Авраам, вашият баща, се възрадва, че ще види Моя ден, той го видя и възсия." Юдеите възразяват:"Нямаш още петдесет години, а си видял Авраама!" Исус отговаря:"Истина ви казвам, преди Авраам да беше, Аз Съм."
Тогава те грабват камъни и ги хвърлят върху Него.
Но Исус е вече излязъл от Храма. /Йоана 8:51-59/

6-ти Февруари
Всички, които познават човека, който сега върви по улиците, се вглеждат в него и се питат:"Не е ли този слепецът, който просеше?"
Питат, разпитват го, а той разказва какво се бе случило:"Един човек, на име Исус... Той ме излекува." Пред фарисеите повтаря същото. Само един се досеща да го запита:"А ти какво мислиш за този човек?" До неотдавна просещият просто, но уверено, отговаря:"Разбира се, че е пророк." Свещениците са в тревога. Може би този човек ще разкаже за случилото се из целия град. Първосвещеникът разговаря с родителите му, пита. Те отвръщат:"Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.За останалото питайте него." Прогледналия се явява отново пред разпитващите и в неговите отговори прозира простота. Явно е, че Духът на Бога покрива този слаб човек с крилете си. "Въздай слава на Бога - казват му те. - Ние знаем, че този човек е грешник.." Зрящият отговаря:"Дали е грешник, не зная, зная само, че бях сляп и че сега виждам." "Какво ти направи?"- все още питат те."Казах ви вече и вие не чухте. Защо искате да повтарям пак? Да не би да искате да Му станете ученици?"
След като остава сам с жената прелюбодейка, небесният Пратеник води борбата без покой. И ето, че се явява една чисто, простичко сърце, до което може да почине - един камък до извор, на който може да поседне в това тежко възлизане "нагоре". Не че Назаретският Учител има нужда от някого. Но в това чисто сърце има толкова от Неговата собствена същност - има любов. Изгоненият просяк брагоразумно е напуснал града. Но когато крачи по един прашен път внезапно вижда Човека, Който му помогна. Изцеленият не знае, че може да бъде още сляп и че има друга светлина, освен тази на слънцето, която вижда вече. Той бе само едно чисто сърце. И сега те пак се срещат. Сами са на пътя в този следобеден час. Исус го пита:"Вярваш ли в Сина Божи?" "Кой е той, Господине, за да повярвам в Него?" Колкото и простодушен да е, той започва да разбира Кой е пред него. Душата му пламва, като че от Този, Който стои пред него се излъчва нещо светло, сияйно. Той не може повече да устои на този странен прилив - прегъва колене, кръстосва ръце и сега душата му пита:"Кой е Той, Господине, за да повярвам в Него?" И чува думите:"Който говори с тебе. Той е." И от дълбините на това чисто сърце идва отговорът:"Вярвам, Господи!" Евангелистът пише:"Като се хвърли в нозете Му, поклони Му се."
Само за няколко минути те се бяха срещнали по прашния път, само няколко минути... Но те бяха достатъчни, за да може "живата Любов" да си отдъхне за малко след тежката борба.