25, 26 и 27 Април

25, 26 и 27 Април

25Април
Реформацията бе донесла на света отворената Библия. Безкрайната Любов беше открила на човеците принципите и предписанията на Небето.
Благодатта се бе явила над света, но Франция, след като бе видяла нейната сила и святост, след като хиляди и хиляди души се разтвориха за нея, градове и села бяха осветени от нейните лъчи, се отвърна от нея и предпочете тишината. И не Евангелизмът, а неговото подтискане донесе нечувани бедствия на Франция три столетия по-късно. Идват дни, когато чрез тържествен публичен церемониал Франция обявява поход за пълното унищожение на протестанството. Денят 21 януари 1535 година е определен за тази ужасна церемония.
Историците пишат:"Траурна процесия из улиците на Париж. Знамена и кръстове, граждани по двама носят факли, следвани от монашеските ордени. След тях огромен сбор от прочути мощи, следвани от църковните князе в пурпурни и багрени дрехи, в разкошни украси върху своите коне. Причастието се носи от епископа на Париж под скъпоценен сенник, поддържан от четири князе. След причастието върви кралят Франциск 1-ви без корона и без кралско облекло, свел очи към земята. След него кралицата и сановниците със запалени факли. Шествието спира пред епископския дворец. Кралят изнася реч към висшите чиновници на кралството в голямата зала на двореца на епископа. С печално лице и с покъртително красноречие държавинят глава на Франция оплаква "престъплението, богохулството на еретиците, денят на скръб и позор", които връхлетели народа. Той призовава всеки верен поданик да помогне за изкореняването на пагубната ерес, която заплашва страната им с гибел. Цялото събрание плаче и вика единодушно:"Ние ще живеем и ще умрем за католическата вяра!"/b,ch12/
Тържествената клетва е положена в катедралата "Нотр Дам". Отново се образува процесия и представителите на Франция започват делото, за което се бяха заклели. "На близки растояния - свидетелствува друг историк - бяха съградени ешафоди, на които да бъдат изгорени живи еретици. Кладите трябваше да бъдат запалени в момента, когато приближи кралят. "Отказваш ли се?" - питаха палачите всеки поотделно. Един от осъдените отговори:"Аз вярвам само това, което са проповядвали някога Христос и апостолите и това, в което са вярвали всички светии. Моята вяра е в Бога и ще преодолее всички сили на пъкъла!"
Процесията достига кралския дворец. Тълпата се пръсва, а кралят и прелатите, доволни от извършеното, си пожелават успех в започнатото дело срещу ереста и се оттеглят в дворците си. Така през мрака и кладите Франция вървеше към... светлина.

26-ти Април
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
ШВЕЙЦАРИЯ
Светлинки от реформаторското дело, които просветват из Швейцария, идват от онези християнски общества, които остават като "неугасими огнища" по алпийските вериги и долини, запазили чистотата на апостолската вяра.
Когато френският реформатор Вилхем Фарел е принуден да напусне родината си, той преминава в Швейцария като изгнанник, но верен ратник на делото. Тук той продължава да работи с не по-малка сила и ревност. Изгонят ли го от един град преминава в друг, от село в село, пътува в лишения, студ и умора. Понякога църквата, в която още говори, е празна, другаде думите му са прекъсвани от викове и присмех, често с насилие е свалян от амвона, но Фарел знае, че делото за чиста и светла Евангелска вяра трябва да преуспява! И този дръзновен труд в Швейцария не остава без плодове:градове и селища - крепости на папството, започват да отварят вратите си за Евангелското благовестие. Малката далечна енория, където той започва работа на швейцарска земя, скоро приема реформираната вяра. Градовете Муртен и Нюшател отхвърлят старата обреданост в църквите си. Започва борбата за Женева! Много околни градове и села са спечелени. "А сега към Женева!- говори Фарел.
- Господи, делото е Твое, води ме Ти!
И придружен само от един помощник, ето ги в столицата. Опитът е несполучлив. Големият град още не е готов за евангелизация.
След това е извършен втори опит да проникне вестта на Евангелието в сърцето на Швейцария - Женева. "Употребен е по-скромен инструмент - един младеж Фроман, с толкова скромна външност, че към него се отнасят с пренебрежение дори и приятели на Реформацията."
-отбелязват историците. Какво би могъл да направи един такъв незначителен човек, когато Фарел, този лъв, претърпя неуспех, споделят ратниците на делото.
"Не с войнство и не със сила, а с Моя Дух" - казва Бог./Захария 4,6/
В тези думи се вслушва скромният син на планините и започва делото си като учител в Женева. Истините, които той изявява на децата, са повтаряни в домовете им. Скоро родителите идват в училището, за да чуят обяснения на библейски текстове, докато училищната стая се изпълва с внимателни слушатели. Новият Завет и брошури достигат до тези, които не се решават открито да слушат. Разбира се, Фроман е заподозрян. Принуждава се да напусне града. Но истините, които Бог изяви чрез своя скромен работник от Женева, пускат корени в душите на женевските жители. Семената са посети. Те постепенно израстват. Делото расте, разширява се. Прокудените вестители постепенно се връщат и започват отново работа, докато Евангелското богослужение е въведено в Женева.
Градът се е определил вече "за Реформацията", когато другият френски изгнанник Жан Калвин след дълги странствувания преминава в Швейцария.
Той пътува за Базел, за да продължи там своите научни трудове, но пътят е затворен от войските на Карл 5-ти и той спира в Женева. По това време сънародникът му изгнанник Вилхем Фарел има дълбоки прозрения за развоя на Евангелското дело. Женева е приела официално, административно реформите, но не толкова администрация, а обновени души са необходими. "Делото на възроденото сърце, осветеният разум и съвестта не се извършват чрез декрети и събори." - казва Фарел.
Жителите на Женева са отхвърлили авторитета на Рим, но те не са готови да се откажат от пороците, от последиците на това влияние. Фарел вярва, че Жан Калвин може да бъде достоен сътрудник. Не случайно Небето го изпраща в Женева в тези дни. Но Калвин се колебае. Тогава, човекът на смелото и открито дело Вилхем Фарел, разговаря с Калвин и му казва:
-Избягахме от терора на нашата родна Франция, Калвин. И ти, и аз. Небесният Промисъл те води тук сега, в страната, която ни даде братско убежище. Тази страна има нужда от работници като теб и като мен, за да се извърши великото дело. Ето, сам Бог ни призова тук, мене, зрелият вече мъж и теб - младия Калвин. Ще изпълним ли святата си мисия, мой съотечественико?
Калвин е дълбоко покъртен. Той се вглежда в човека до него. Лицето на Вилхем гори. Фарел потапя огнените блясъци на погледа си в очите на младия Калвин и изрича като заклинание:
- В името на Бога те заклевам, Жан Калвин, помогни ни!
Боязлив и миролюбив, Калвин трепва при мисълта за работата със смелия, независим дух на женевските граждани. Неговото здраве и ученолюбието го притеглят към уединение. Той жадува в тихо кътче да бъде полезен на делото. Но думите на Фарел идват до него като Небесна повеля. Той не може, няма право да откаже! По-късно Калвин признава:"Струваше ми се, че в този час Божествената ръка беше простряна от Небето, хвана ме за рамото и ме постави завинаги на мястото, което с нетърпение исках да напусна."/D''Aubigne/

27-ми Април
Срещу Женева с яростна сила се надига римското недоволство. Сдружени армии я заплашват с унищожение. Как ще устои малкият град на пристъпите на това духовенство, в което тъй често е принуждавало князе и императори да му се подчиняват? Рим търси все по-нови възможности, за да опази авторитета си.
Орденът на йезуитите! - ето едно от мощните средства срещу омразния "еретизъм". Членовете му са хора откъснати от земни връзки, от естествения живот. Те признават само една власт - тази на ордена.
Дадено им е Евангелието и те почерпват от там сили, за да посрещат всичко и да понасят страдания. Подбудени към страшен фанатизъм, за тях няма престъпление или измама, което не може да се практикува за целите им.
Затова се явяват под булото на святост:посещават болници, затвори, вършат благотворителност. Този орден така укрепва, че членовете му проправят път до люде с високи държавнически постове - съветници, крале - и направляват политическите дела на народите. Същевременно в Рим е издадена була, която отново въвежда инквизицията. В много страни хиляди образовани хора, чисти и предани духовни водачи са избивани или принуждавани да минат в изгнание. Историците отбелязват:"Такива бяха средствата, за да се угаси пламъкът на реформаторското дело за чисто Евангелско благовестие - да се отнеме Библията от обикновените люде, за да остане да живее невежеството и суеверието."
Над света бдеше великият Небесен Промисъл. Небето озаряваше смели, благородни и предани синове и дъщери на Светлината да последват примера на Христовите ратници през вековете и делото на Евангелието не бе унищожено. И понеже бе казано - "Силата ми в немощта се изявява" - малки страни и слаби народи ставаха негови крепости.
Ето, такава беше малката Жнева сред мощни врагове, готови да я унищожат. Такава беше Нидерландия/Холандия/ по пясъчните брегове на Северното море, малката Дания, Скандинавските страни, които в немощта си усетиха могъщата подкрепа на Божествения Дух и спечелиха победи за Евангелското свободно благовестие.
Жан Калвин прекарва близо тридесет години в Женева. Посвещава силите си в изграждане на църква, където да се проповядва и живее чистата нравственост на Евангелието, за напредъка на реформаторското дело в цяла Европа. Писанията и живото му слово са свободни от фанатизъм и заблуда. Той апелира:"Не живот на гордост и поквара, а живот, направляван от светите принципи на Благата вест трябва да бъде животът на всеки човек, осветлен от лъчите на Вечната Светлина!
Този призив намира широк отзвук. Това проличава във всекидневието на нова Жнева:тук работят неуморни учители, пишат се книги, разпространяват се указания. Към града са отправени погледите на преследваните от всички страни, търсят се наставления, съвети, подкрепа.
Тук се дава подкрепа на прокудени дейци. Цели столетия продължават бурните пристъпи срещу приятелите на реформаторството и гладни бегълци с окървавени тела и души, лишени от родина и свой дом, тук, в евангелска Женева, са горещо приветствувани и топло приемани като в свое огнище. С всичко, което тези изгнаници носят в себе си- способности, труд, знания - те са истинско благословение за града - покровител.
Историците са записали:Мнозина, които бяха потърсили убежище тук, после се връщаха във своите страни, за да се борят до победа там.
Храбрият шотлански реформатор Джон Кнокс, много от английските борци, евангелски дейци от Нидерландия и Испания и хугенотите на Франция занесоха от малката Женева факела на Истината, за да процепят тъмнината в своите страни.