22,23 и 24 Април

22,23 и 24 Април

22 Април

В "Историята на Реформацията" Aubugne отбелязва:"Луи дьо Беркен беше умъртвен, а тялото му хвърлено в пламъците. Вестта за неговата смърт бе скръбно посрещната от приятелите на великото дело на Реформацията из цяла Франция. Но неговият пример остана! Ние сме готови! - си казаха мъжете и жените, свидетели на Христовата блага вест. - Ние ще посрещнем с радост и смъртта, защото ще отправим поглед към бъдещия живот."
Лефевр не след дълго се прехвърля в Германия. Вилхем Фарел се връща в родния си град /Източна Франция/, за да проправя пътя на светлината из родните места. Там научава, че хората вече знаят за това, което бе станало с епископа от Мо и с Беркен, намира възприемчиви за новото благовестие души и дързостно благовестува. Изпъждат го от града. Но той не замлъква. Обхожда равнини, села, градове, поучава в частни домове, а връхлети ли опастност, Фарел намира закрила из горите, в пещерите и скалните дупки. Така Небето го подготвя за по-големи изпитания. "Не липсваше кръст, преследване, сатанински зломислия, за които ме бяха предупредили-признава сам Фарел.-Те са даже много по-жестоки, отколкото мога да понеса само с моите човешки сили. Но Бог е мой Баща. Той ми е давал и ще дава винаги необходимата сила да понеса." Фарел е принуден другаде да търси поле за дейност. Преминава в Швейцария със своите писани трудове той подпомага активно делото на швейцарските реформатори.
Народът, душите, до които бе достигнало Евангелското чисто благовестие, не замлъкнаха. " Както в апостолските дни - отбелязват историците - гоненията укрепиха Благовестието. Изгонените от Париж и Мо благовестуват. Така светлината на Истината Евангелска достигна до най-отдалечените провинции на Франция."

23 Април
Бог подготвя и други работници за делото си. В едно от училищата в Париж има внимателен и сериозен младеж с буден и проницателен ум. Известен също със своята непорочност, разумна ревност и религиозна преданост. Това е Жан Калвин. Всички очакват, че той ще стане един от най-способните защитници на църквата. Лъч от Божествената светлина прониква през стените на схоластиката и суеверието, от които Калвин е заграден. Той чува за новите учения с ужас и е напълно убеден, че еретиците заслужават огъня и гилотината. В Париж живее неговият братовчед Оливетян, приел реформата. Двамата се срещат често, разговарят по въпросите, които разделят християнството.
-Има много религии, Жан, създадени от човеци - казва му Оливетян. - И в нашата вяра в Христа е имало, има и ще има хора, които ще виждат от различни страни истините на Евангелието и ще изграждат свои учения. Но едно помни от мен, в същност има само една неподправена, могъща и всевечна Истината - Истината, чистата Истината на Евангелието, без прибавки, без примиси от човешки умувания.
Жан отговаря възбудено:
-А мислиш ли, че аз съм проживял досегашния си живот в заблуда/Wylie/

В неговия ум се събуждат мисли, които не може да прогони. Сам в стаята си Жан размисля върху думите на своя братовчед. Зает с вътрешните бури, той се решава да присъствува при публично изгаряне на еретик. Младежът е поразен от това, което вижда, и се пита: "Какъв е този мир върху лицето на мъченика?" Той знае, че еретиците имат за основа на вярата си Библейското познание и решава да изучава Библията и да открие, ако може, тайната на тяхната радост. В Евангелието Калвин намира Христос.
Жан Калвин е подготвян за свещеник, но сега разбира, че не може да стори това. Прехвърля се в правния факултет. Изучаването на гражданското право не го задоволява и той се отдава на Евангелието. По природа е боязлив и
се колебае да приеме кръста на проповедничеството, обаче верни приятели настояват... Напуска Париж и започва работа по домовете в един провинциален град под покровителството на Маргарита Наварска. Чете има Библията, открива им спасителните истини. Тези, които чуят, предават на други. Скоро учителят е търсен извън града. В замъци и колиби Калвин намира прием,организира общества и църкви. След няколко месеца е отново в Париж. В кръговете на "учените мъже" се чувствува необикновена възбуда. Изучаването на древните езици е довело хората до Библията и мнозина разискват оживено върху нейните истини. По вътрешен подтик Калвин разбира, че трябва да изпълни по-висока мисия от тази на прочутите мъже.
"Умовете на хората на науката са пробудени-говори той.-Не е ли дошло време да се открие Върховната Истина?" И докато залите на университета ехтят от теологични диспути, Калвин посещава къща след къща, открива Библията на народа и им говори за разпнатия и възкръснал Христос.

24 Април
Жан Калвин е заподозрян. Сам не подозира опасността, когато неочаквано се втурват приятели в стаята му и съобщават, че са изпратени хора да го заловят. Чува се нетърпеливо хлопане. Някои от приятелите задържат дошлите, докато други помагат на вестителя да се спусне през прозореца. Намерил прибежище в един приятел на делото, работник, Калвин се преоблича в неговите дрехи и с мотика на рамо се отправя на юг, към владенията на Маргарита Наварска.
Щом бурята около него притихва, той търси ново поле за работа в Поатие, където има университет и новите възгледи са намерили прием.
И пак благовестува по домове, градини или извън града. Уговорено е Калвин да отиде незабелязано към една подземна пещера, прикрита от надвесени скали и дървета. Малки групи също напускат града от различни страни и се привдижват към пещерата. Там Калвин чете Словото на живота. Там, в тази пещера, се отслужва и първата Господня вечеря от протестантите във Франция.
"Моята родина трябва да приеме реформацията" - често си повтаря Жан Калвин и отново се отправя към Париж. Но сега намира почти всички врати затворени. Хората са уплашени. Движат се плахо из улиците, като се оглеждат внимателно. Кладите димят непрекъснато, гилотините не спират своята сеч. Да се проповядва Евангелието значи сигурна смърт. "Не! - казва Калвин.-Аз мога и трябва да бъда полезен на делото за духовно пробуждане. Има ли значение къде ще работя? Във Франция засега е смърт и проклятие. Навсякъде по света има гладни и жадни души за Небесен хляб и жива вода. Те чакат някой да им донесе първите лъчи." И преминава в Германия. Едва пресякъл границата и във Франция избухва ураган от мъст и ярост срещу обновените души. Само часове са отделяли Калвин от общата участ. Историците отбелязват:"Те умираха като победители. Твърдостта им беше непоколебима, мирът им - непомрачен. Мъчителите, не успели да разклатят непреклонната им твърдост, сами се чувстваха победени. Явно преимуществото беше на Евангелието. Париж можа да види какви хора бе създало то. Тихата радост, която просветляваше лицата на тези мъже и жени, тяхното мъченичество и героизъм всред пламъците променяха в много случаи гнева в съчувствие, омразата в топло чувство. Всичко това свидетелствуваше с неустрашимо красноречие в полза на Евангелието"/Wylie/