13, 14 и 15 - ти Април

13-Април Мартин Лютер се обрича пред Бога в посвещение, но силите на тъмнината не бездействуват. Борбата е жестока. Към него се изсипват укори, изопачават се намеренията му, като стихийно наводнение към него бушуват водите на зложелателството и не остават без влияние. Лютер не намира подкрепа от училищните и народните водители. Монго негови приятели уплашени се отдръпват. Да се просветлява чрез чистото Евангелско слово народната душа, значи да се подкопава авторитета на Рим, да спрат много потоци, които се вливат в неговата хазна. Да се научават хората да мислят и чувствуват като отговорни същества, следвайки примера на Исус Христос, би значело да се събори авторитета на цялата официална йерархия! Затова мнозина отричат предложеното им познание за Бога и като се съпротивляват срещу човека-реформатор, който се труди да ги просветлява, те всъщност не приемат, а отхвърлят Христос и евангелската истина. Мартин Лютер потреперва, когато се вижда сам срещу най-могъщите земни сили. Понякога дори се пита дали наистина е ръководен от Бога. Но когато човешката подкрепа не идва, младият реформатор се обръща към Бога и се учи да се осланя на Неговата могъща десница. И Бог не го оставя без благословеното Си ръководство. Това, което учи Лютер, постепенно привлича вниманието на сериозните умове от цяла Германия. Проповедите и писанията му са като лъчи, които събуждат хиляди. Жива вода замества формализма на римокатолическото християнство. Суеверието, поклонение на мощи, изповядване пред свещеника-човек, отстъпват пред общение с Духа на възкръсналия Христос. Словото на Бога си проправя път в сърцата на хиляди. Събужда се копнеж за духовно израстване. На лице са глад и жажда за правда, незапомнени до тези дни. Този интерес събужда страха на хората от официалната църква. Лютер е повикан в Рим, за да отговаря на обвиненията в еретичество. Лично папата предупреждава:"Ако Лютер постоянствува в своята упоритост - да бъде преследван навсякъде из Германия, да бъде изгорен, да бъде прокълнат и да бъдат отлъчени от църквата всички негови привърженици, а християните да избягват неговото присъствие." В това време, когато дръзновеният борец за реформирана възродена вяра в Евангелието има нужда от обичта и съветите на верен приятел-сподвижник, Божественият промисъл изпраща във Витемберг Меланхтон - млад, скромен, но със здрави съждения, широки познания и дълбоко красноречие. И всичко това съгласувано с чистота и честност. Меланхтон спечелва почит и възхита. Бляскавите му дарби не са по-забележителни от благородството на сърцето му. Скоро той става усърден ученик на Лютер. Неговата благост, проницателност и благоразумие са като допълнение на Лютеровата смелост и енергия. Тяхната задружна работа влива нова сила в делото на Реформацията. Прониква в Швейцария и Нидерландия/Холандия/, Франция, Испания, Англия и Белгия и дори в самата Италия. Хиляди и хиляди са пробудени от летаргичен сън и вкусват радостта на един живот на надежда и вяра. Лютеровите трудове се приписват и разпространяват бързо и тайно в знатните домове и манастирите, в замъците, в академиите и кралските дворци. Отвсякъде се надигат храбри люде, за да подкрепят борбата за истинската, чиста и свята вяра в Евангелието. 14- Април Борбата и от двете страни все повече се разгаря, но Лютер и приятелите на великото възродително дело още по-смело изявявяват Божествените истини. В един подим към императора и германските благородници Лютер пише за папата:"ужасно нещо е да виждаш този, който се нарича заместник на Христа, да блести във великолепие, каквото даже никой император не е имал. Но Христос, чийто заместник той претендира да е, бе казал:"Моето Царство не е от този свят." "Може ли властта на един заместник да се простира над тази на неговия господар?"/Aubigue, b6, ch3/ В отговор е отправена нова була, която обявява Мритин Лютер за окончателно отлъчен от църквата. Голямата борба става вече величава. Лютер и сподвижниците му търсят сила в думите на Спасителя:"Няма слуги по-големи от Господаря си. Ако Мене гониха и вас ще гонят. Ако Моето Слово опазиха, и вашето ще опазят."/Йоан 15:19-20/ Често реформаторът им говори:Духът на света днес не е повече в съгласие с Христовия Дух, отколкото в по-ранните времена, и онез, които проповядват Божието Слово в неговата чистота, няма да бъдат приети с по-голямо благословение сега, отколкото тогава. Съпротивата против истината за живота и неговия смисъл, както е дадено в Библията, може да мени формата си през вековете. Съкровището беше поверено на земни проводници, но то произхожда от Небето. След като новия монарх на Германия Карл 5-ти влиза във владение на своите права, свикано е народно събрание на германските държави във Вормс. За първи път представителите на германските отделни държави ще имат среща с младия си монарх, здатова са дошли хора от всички краища на родината:люде от знатен произход, ревниви и мощни в своите наследствени права, духовни князе, горди в съзнанието за своето придимство по сила и чин, придворни рицари със своято въоръжане свита, представители на чужди /близки и далечни/ страни - "Всички се събраха във Вормс - пише историкът. Но онова, което възбуждаше най-голям интерес в това внушително събрание, беше делото на саксонския реформатор Мартин Лютер и неговите сподвижници. Самия Карл 5-ти бе натоварил курфюрста на Саксония да доведе Лютер на събранието, уверявайки го в своето височайше покровителство, обещал му свободно разискване с компетентни люде върху духовните въпроси, които реформаторът прогласява." Здравето на Лютер по това време е сериозно застрашено и той пише на курфюриста:"Ако не мога да отида във Вормс здрав, ще бъда отнесен така, както съм болен, защото като ме вика императорът не се съмнявам, че това е зов от Бога. Ако те искат да употребят спрямо мен насилие/защото не ще ме викат да ги наставлявам/, аз оставям всичко в Божиите ръце. Онзи, Който запази тримата млади в огнената пещ, все още живее и царува. Ако Той не желае да ме спаси, моят живот би имал малко значение. Нека само се стремим да не оставяме Евангелието за гавра на безбожниците. Не е моя работа да реша дали животът или смъртта ми ще допринесе повече. Вие можете да очаквате от мен всичко, с изключение на бягство или отричане. Да бягам не мога, болен съм, а още по-малко да се отрека."/D''ubigia, b7,ch1/ 15-ти Април "Лютер ще се яви пред събора!" - тези слова се носят между приятелите, но с особена сила отекват сред враговете. Те разбират, че една доблестна защита на Лютер ще ги уязви дълбоко и това ги смущава. Папския пратеник Алеандър не се спира пред никакви средства, за да осигури осъждането му. Влиза във връзка с прилати и принцове, знатни членове на събранието и обвинява бунтовника в измяна, неблагоприличие и богохулство. Но действията на папския пратеник и неговата разпаленост показват на хората с буден ум какъв дух ръководи самия Алеандър. Не е трудно да се разбере, че този римски пратеник е ръководен повече от омраза и отмъщение, отколкото от ревност за Бога и благочестие. Той успява да заинтригува и самия Крал 5-ти, който приема пратеникът на папата да представи искането си. Докато римският пратеник и хората от Рим очакват със затаен дъх деня на мъст в съда, реформаторът цели две седмици пътува към Вормс. Огромно множество се тълпи пред градските врати, за да го поздрави с "Добре дошъл!" Според историческите данни такова множество не се е събирало да поздрави дори императора. Целият град е възбуден. Хората искат да посрещнат дръзновеният вестител на благата вест. Лютер едва се е съвзел от боледуването, но желанието да го видят е толкова наудърживо, че благородници, рицари, свещеници и граждани се тълпят и притискат до него. И приятели и врагове идват да видят "неустрашимият". Той ги посреща спокойно и отговаря на всекиго с мъдрост и достойнство. Лицето му изразява светла приветливост. Дълбоката сериозност на думите му придава сила, на която дори неприятелите не могат да устоят. Чуват се тихо нашепвани слова:"Божественото влияние го придружава." Един стар генерал, победил в много сражения по фронтовете, извиква:"Ако твоето дело е право и ако ти си сигурен в него, върви напред в името на Бога и не се страхувай от нищо!"/D''Aubigul, b7,ch8/ Събранието във Вормс започва. Речта на ричския пратеник прави дълбоко впечатление. Историческите сведения говорят:Никой не се намери там да оспори победата на папския пратеник. Никой не направи опит да защити реформатора. Изпратеният от Рим бе представил римокатолическото християнство в най-хубавата му страна. Членовете на събора бяха почти единомислени за предаване на Лютер в ръцете на противниците му. Но в тези критични часове отново се намесва Великият Божествен Промисъл, чрез присъствуващия там Георг Саксонски. Той става и с поразителна точност описва измамата, суеверието и пороците на римокатолическата йерархия и посочва открито гибелните последици от всичко това. Към края на изказването си той предупреждава:"Тези са някои от злоупотребите, които сами протестират срещу Рим. там са пренебрегнали всеки страх и единствената им цел е пари, пари, пари! Проповедниците, които трябва да поучават в истината, в същност говорят само неистини, и не само се търпят, но се и възнаграждават, защото колкото по-големи са заблудите им, толкова по-голяма е и печалбата им. От този скверен извор текат замърсени води! Безпътицата простира ръка към алчността... Духовенството е причинило скандал, който хвърля много бедни души в безизходица и гибел. Обща реформа се налага и трябва да се извърши!"/D''Aubiguе, b7,ch4/ Едно е особено важно и трябва ярко да се отбележи-тези слова са изказани от един решителен враг на реформацията. Най-после, след колебаният на монарха, Мартин Лютер застава пред събора. Историците разказват за този ден:"Императорът седна на трона заобиколен от най-знатните личности на империята си. Самото явяване на Лютер беше блестяща победа. В присъствието на тези знатни люде, скромният по рождение реформатор в началото се почувствува смутен. Някои от принцовете, които наблюдаваха неговот вълнение, се приближиха и един от тях му каза:"Не се бойте от тези, които убиват тялото, а душата не могат да убият." Лютер бе поставен до трона на императора. Дълбоко мълчание. Тогава един императорски офицер стана, посочи колекция от писаните трудове на Лютер и покани реформатора да отговори на два въпроса:Признава ли той посочените книги за негови, или не, склонен ли е да се отрече от това, което е изложено в тях? Лютер призна, че книгите са написани от него. "Колкото до втория въпрос -каза той-понеже това е въпрос на вяра и засяга Божието Слово, което е най-великото съкровище на небе и земя, аз бих постъпил неразумно ако отговоря без да размисля." "Той постъпи правилно - шептят в събранието.- Така той увери събора, че не действува по страст или внушение от някого." На следния ден трябва да се яви, за да даде своя окончателен отговор. Но историците не отминават тежката борба, която води в себе си. Сам Лютер не скрива изживяванията си през тази паметна нощ. Като вижда силите, сдружени срещу истината, вярата като че се разколебава. Непонятен за него страх пропълзява в душата му. Струва му се, че мрачните облаци го отделят от Бога. Измъченият човек копнее за уверение, че Божественато присъствие ще го придружава в тези съдбоносни часове. И прегъва колене. С чело опряно до земята, извиква към Небето в ридание:"Всемогъщи и вечни Боже! Моят последен час е дошъл. Моята присъда предварително е решена. О, Ти мой Господи, помогни ми да устоя срещу мъдростта на този свят. Делото, което защитавам, не е мое, а Твое... И то е право и вечно. Не се уповавам на никой човек. Всичко човешко е несигурно. Ти ме избра за това дело. Действувай, о Боже. Бъди до мен за името на Твоя Син Исуса Христа, Който е моя защита, щит мой и крепост моя." /D''Aubiguе, b7,ch8/ По-късно сам Лютер се пита:Защо Бог в Своята мъдрост беше допуснал той да осъзнае опасността от своята безпомощност? Не страхът от лични страдания, нито мисълта за мъките и смъртта го бяха сломили. Този неустрашим борец за Христовата истина бе достигнал кризата, а се чувствуваше неспособен да я посрещне. И поради неговата слабост делото можеше да претърпи поражение. Не за собствена сигурност, а за победата на поруганата истина викаше той към Бога за подкрепа. Страхът и душевната му борба бяха като тези на Израил в нощната борба край самотния поток. В своята безпомощност Лютер простря ръце в дълбока вяра и упование към могъщия Освободител - Христа. И получава уверение! Той знае вече, че когато утре се яви там... няма да бъде сам! И мир изпълва отново душата му. Вместо страх, бликва радост и благодарност към Бога, че му се дава възможност да говори за истината Христа пред това събрание от първенците на немския род.