4, 5 и 6- ти Април

4, 5 и 6- ти Април

4-ти Април

Жестокостта на тиранина е удовлетворена, трапезата свършена, жертвите изгорени. Съвршват се гърченията на измъчените тела по горящите стълбове. Последният предсмъртен хрип е възгласът "Осанна". Утолена е жаждата за зрелище и кръв у тълпата. Свършва кървавото пируване. Всичко, което още може да се държи на крака, тръгва към дома си. Онези, които не могат да вървят или да стоят, падат по земята - по двама, по трима и повече, и образуват тъмни купчини от тела, наподобяващи истинала лава, изхвърлена от кратера на "вечния град". Стихва всеки шум. Меката августовска нощ хвърля своя благоуханен покров над извършените от човека безчинства. Ала след всичко това започва нов, почти невероятен живот из градините на Нерон. Неизвестно откъде се появяват отделни човешки фигури и с тихи стъпки вървят насам-нататък.
Отначало поотделно, после прииждат все повече и повече. Разговарят помежду си с едва забелижими знаци, готвейки се да започнат общото дело. Това са християните, останали неоткрити и избягали от общата съдба. Те са дошли да отдадат последна грижа на починалите братя, да приберат и погребат останалото от тях. Обгорените дървени стълбове тлеят в нощната тъмнина, а в основата им - там, където не са прегорели въжетата, стоят още вързани части от онова, което доскоро е било човешко тяло. Работата е тежка, но трябва да се свърши незабавно, докато ги прикрива още нощният мрак. Ръцете бързо и грижливо работят, придърпват се чувалите, но не се чува нито дума. Само при един стълб се долавя шепот. Работата спира. Всички са се обърнали с удивление към привързаното младо красиво момиче. Разрушението не го е докоснало. Стълбът, върху който е била привързана девойката, има форма на кръст. Към напречното дърво са превързани ръцете й, невкоравени от смъртта. Главата й е отпусната ниско на гърдите. Дългите тъмни коси покриват раменете. Лицето е обрънато малко встрани и девойката изглежда че спи. Някои предпазливо произнасят едно име:"Верония" И ръцете неволно се събират за молитва. Чудо ли е това? Пламъкът е достигнал само краката и ги е обгорил до коленете. Купчината съчки в основата на стълба, като че са разпръснати от някаква ръка. Тогава един се приближава и показва на другите мястото точно над сърцето, откъдето смъртта е влязла в младото тяло. Там има рана и изсъхнала кръв. Кой е нанесъл тази рана? Ръката е била опитна, умеела е да си служи с оръжие. Този човек е знаел къде се крие животът на тялото и откъде той може да свърши с един удар. Ето защо лицето на девойката е спокойно. Смъртта е засегнала направо сърцето. И пок този безмълвен въпрос:"Кой? Защо?" Но за дълги размисли време няма. Скоро трупът на Верония е увит грижовно в мека тъкан.

5-ти Април

Работата свършва. Тихо, както са дошли, тайнствените фигури изчезват и когато се показват първите лъчи и заиграват по лицата на хъркащите, купчините по тревата се раздвижват и удивени хората се оглеждат. Мястото е чисто. Само стълбовете стърчат черни, обгорели. "Но къде са телата на християните?" Този въпрос се надига от всяка гръд и се понася като несдържан вик. Някои изричат твърдо:"Необходима е бдителност. Както се вижда, плевелите не са изтръгнати от корен. Всеки римлянин от този час трябва да търси християните."
През утрото след празника Прискила, преданата другарка на стария тъкач на килими, се връща от пазара. Къщата, в която живеят с Акил, е далеч от града, на Апиевия път. Прискила крачи с ускорена стъпка. Това я уморява, защото годините й вече тежат, но тя трябва бързо да се прибере у дома. Когато се изправя пред вратата на неголямата стара къща, тя се оглежда предпазливо, бързо се промъква, заключва вратата. Отзовава се в тясно коридорче, оставя кошницата с провизии и се отправя към една от двете стаи. На овехтяло от годините легло Акил дълбоко спи. Прискила тихо се приближава. Тя знае добре, че мъжът й не е спал тази нощ, че заедно с другите е участвувал в общото дело за прибиране на загиналите братя в градините на Нерон. Тя предпазливо свива колене пред простелята и се допира до ръката на заспалия:"Акиле..." Старият тъкач на килими трепва. "Акиле, чуй какви вести нося. Стурва ми се, че нашият час е близо." Старият сяда на постелята. Очите му, още мътни от съня, изведнаж просветват. "А нима ти забеляза нещо? Мислиш ли, че са по следите ни?"
"Ако беше чул какво говорят на пазара! Но има и нещо друго... Когато вървях по Апиевия път, видях един от цезаровите телохранители, от тези, чужденците." Ръцете на старата потреперват. "Спря ме и ме попита не зная ли къде живее тук някъде тъкачът Акил?" "Той спомена моето име?" Прискила отговаря с мъка:"Така е." Старецът се изправя, приближава я и леко докосва ръката й. "Спомни си, мила, какво ни учи Христос." "Този, който вярва в Мене и да умре, ще живее." А ние вярваме в Неговите думи, нали-" Прискила мълком навежда глава. "Тогава да бъдем достойни Негови." Може би само минути са изминали и някой настойчиво почуква. Тъй като къщата е застроена направо до улицата, без двор, ударите отекват силно. Съпрузите се изправят. Те дишат тежко. Зад вратата е смъртта. Още веднъж се тропва. "Да бъде волята Му" - изрича Акил и решително пристъпва към вратата.

6-ти Април

Пред него стои човек в облеклото на Нероновите телохранители. Изпод шлема се спускат светлоруси коси. Акил никога не е виждал такъв снажен мъж. Мълчание . Ясносините очи на непознатия гледат стареца с не по-малко удивление. Някакъв въпрос се чете в неговия поглед. Най-после влиза в стаята. Едва тогава забелязва Прискила, коленичила в молитва. Дошлият се спира като вцепенен. Лицето му се покрива с восъчна бледина. "Не магьосвай!" - извиква той, прикрил лицето си с ръка. Прискила се решава да го погледне. "Кажи да не магьосва" - повтаря той, като се обръща към Акил и без да снема неподвижния си поглед от жената, отстъпва до стената, като се бои да не падне омагьосването в очите му. Старите хора се гледат. Те очакват този исполин да пристъпи към тях, да ги върже, а той стои неподвижно, като че сам се страхува от своите жертви. "Успокой се, момко" -проговаря Акил. - Тази жена не върши нищо лошо. Тя не е магьосница. Войникът постепенно отпуска ръце. Погледът му минава от единия към другия. "Та вие не сте ли магьосници?" "Няма такова нещо." "Но нали вие сте християни?" Ето го най-после очакваният въпрос, но старецът отговаря без страх. "Да, ние сме християни." И продължава да стои, леко приведен, очаквайки удар. Но удар не последва. Когато старият човек изправя глава, вижда, че дошлият все още стои до стената, а после се раздвижва, спира се сред стаята, взема едно дървено столче и сяда. Бавно сваля шлема си, оставя го на земята, свежда поглед и остава така. Мълчание. Акил и жена му започват да разглеждат с любопитство странния гостенин. Сега, когато е свалил шлема, се вижда, че лицето му е изгоряло от римското слънце. Косите му, там където ги е покривал шлемът, са останали светли, меки и чисти. Сякаш главата му е озарена от златно сияние. Чертите на лицето му са правилни, красиви. Акил се приближава до леглото с очи устремени в чужденеца."Какъв е той? - говори си в безмълвие. - Какво иска от нас? Не прилича на палач."
Гостенинът се раздвижва. Той е забелязал, че вратата е останала отворена и дава знак на стария човек да я затвори. После притегля Акил към себе си и се вглежда в очите му. "Истина ли е?" - заговаря той тихо и във вълнение потрепва гласът му. -Истина ли е, че хората могат да живеят и след смъртта?" Очите на стария християнин светват. "Да, истина е, момко" - отговаря той високо, убедено. "Могат да живеят и след смъртта си хората, стига само да вярваме в думите на Този, Който е победил съмртта." Дошлият го поглежда. Явно е, че не разбира. "Виждаш ли- продължава старият. - По-преди не е било така. Но идва Спасител, Който е донесъл на човеците избавление от смъртта." Без да изпуска ръката на стария, чужденецът дава знак да продължи. "Този Спасител е Синът на Бога. Той е живял на земята, но хората Го разпънали на кръст, защото им донесъл светлина, а на тях било добре да живеят в тъмнина. Но умъртвеният не остана в гроба. Възкръсна и живее с Духа Си. И както Той живее и ще живее вечно, така и думите на хората, които вярват в Този Спасител, ще живеят ... Та Той Сам е казал в Словото Си, което ни е оставил:"И да умрете, щом повярвате в Мене, ще живеете." Акил спира, за да види въздействието на думите си и поглежда жена си, която стои недалеч и слуша.