1, 2 и 3-ти Април

1, 2 и 3-ти Април

1-ви Април
БОГ ЗАКРИЛЯ И ДНЕС

Един първоармеец разказва: "В моята непрекъсната четиригодишна служба по фронтовете през последната световна война мога с радост да твърдя, че в каквито и опастности да съм бил, Бог никога не ме е оставил без закрилата Си.Като Баща ме е ръководил и пазил. Ясно изпъква в паметта ми една случка:След преминаването на река Драва, нашата част получи заповед за общо настъпление. На моя взвод престоеше задачата да атакува селище в Хърватско. Беше привечер. Тръгнахме. Всички мълчахме. Може би всеки от нас мислеше дали отминалият ден няма да бъде последен в живота му. Не бяхме изминали и петстотин метра, когато немците ни забелязаха. Започна обстрелване с картечен, артилерийски и минен огън. Не мога да предам какво чувствувах в тези минути, часове... Но над всичко се налагаше една мисъл - мисълта, че съм длъжен да направя нещо за войниците си. Ние пълзяхме или прибягвахме сред огнен дъжд от куршуми и пръскащи се мини и снаряди. Чувството за отговорност изпълваше съзнанието ми. Трябваше да направя нещо, но какво? Точно тогава, не зная как, посегнах към джоба си. Пръстите ми спряха о нещо твърдо. Едва тогава се сетих, че това беше моето джобно Евангелие, което носех през цялата военна служба.
"Евангелието", "Бог", "Молитвата" - това бяха като искри, които блеснаха в съзнанието ми. Знаех вече какво трябва да направя: да се моля за себе си и за войниците си. И докато пълзяхме напред през огъня, аз гласно изрекох така, че да бъда чут поне от най-близките до мен момчета:"Господи, Ти виждаш положението, в което се намираме. В твоите ръце е животът на всички ни. Закриляй ни. Не по своя воля сме тук, в тази канонада. Всеки от нас има дом, близки хора." В същия момент си спомних и хубавата духовна песен:
Господ Сам ни води нежно
през неравен път във бой...
нас отвред закриля Той.
Послед извиках високо:"Момчета, Бог няма да ни остави. Само вярвайте, че Той е силен да ни пази, и милостив - да ни закриля." Тези думи ободриха войниците и всички продължихме с нови сили и вяра напред. Огънят ставаше по-зловещ и ожесточен. Куршумите свистяха край нас. Мините свиреха, снарядите виеха, сякаш адът се бе развихрил над и около нас. След повече от час нощният мрак ни обви. Огънят намаля и постепенно спря. От моите войници нито един нямаше и малка драскотина. Бог ни бе закрилял. За да поддържа важна позиция, войсковата част се окопава край бреговете на една река. Войниците страдали за няколко глътки вода, макар че реката била под тях. Никой не смеел да напусне окопите, за да напълни манерките. Неприятелят на отсрещният бряг обстрелвал яростно. Жаждата изгаряла устинте. Един скромен млад човек събрал безшумно манерките от войниците, колкото може да носи с двете си ръце, и като изрекъл тихо - "Господи, Ти знаеш, че другарите ми ще умрат за няколко капки вода, закриляй ме...", смело се възкачил над окопите. Пред зорките очи на хората от отсрещния бряг, войникът освободил от манерките едната си ръка, свалил фуражката си и коленичил:знак, че се оставя в Божествената закрила. От двете му страни свистели куршуми. Той се изправил и поел по една пътека към реката. Върнал се на същото открито за наблюдение от неприятеля място, прегърбен под тежестта на пълните съдове с вода. Застанал неподвижно. Внезапно стрелбата спряла. Настъпило необичайно затишие, а след това се чул спонтанен вик. Войниците от другия бряг поздравили войника "неприятел", който носел вода за другарите си под закрилата на Бога.

2-ри Април
БОГ И ДНЕС ИЗБИРА СВОИ СВИДЕТЕЛИ

"Първом търсете Царството Божие и Неговата
правда и всичко останало ще ви се прибави."

През всяка епоха Бог е избирал осветени души, изпълнени с Божествения Дух, чийто живот е бил пример и уверение, че Бог е същият и по Своите пътища наставлява, води и закриля онези, които Го търсят. Това са хора-светлинки от светлината на живота, пламъчета от жизнения пламък, души, в които е проговорил сам Христос. Исус изпълни Своята мисия на земята, но остави Своите ученици - апостолите, чийто живот е свидетелство за вечно живия Бог.
В "Деянията на апостолите", първа глава, е записано:"Първата повест написах о, Теофиле, за всичко, що вършеше и учише, откак почна до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." "Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите." /Посл. Юда 1:1-3/ "Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието за Бога/което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания/, за Сина Му, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по дух на светост бе със сила обявен като Божи Син чрез възкресението от мъртвите, черз Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи"/Послание към Римляните 1:1-5/

3-ти Април
СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА ОТ РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

Всичко е готово. Чакат само да настъпи нощта, за да започне страшният празник в градините на Нерон. А над Рим бавно се спуска топла и светла августовска вечер. Огромна шумна тълпа, окръжена от телохранителите на цезара, със запалени факли в ръце и див рев се предвижва като жива стена по моста на река Тибър, на път към мястото на кървавото пиршество. Дочуват се конски стъпки и тропот от колела. Показва се колесница с оси от тежко масивно злато, теглена от осем снежнобели коне впрегнати по четири на ред. Тълпата е познала цезара и вика опиянена:"Да живее Нерон!" А той стои прав върху колесницата с високо вдигната глава. Покрит е с бяла одежда от полупрозрачна тъкан. През рамото му има пурпурно наметало. Мускулестите му ръце са оголени до раменете. Върху тъмните коси стои златен кръг украсен със скъпи камъни, от които излизат осем дълги и заострени зъбци. Червеното отражение от пламъците на факлите осветява подпухналото му лице, оживено от самодоволна усмивка. В лявата ръка държи лира. Нерон е щастлив. Но ако някому се отдаде да го види отблизо би се отдръпнал ужасен от погледа му. В тези очи няма живот. Това са очи на безумец.
Колесницата преминава с грохот по моста, следвана от кортежа на телохранителите:едри, здрави, русокоси мъже, избрани между германците, които служат на своя господар с няма покорност. И колесницата, и телохранителите отминават. Тълпата се придвижва. Викове и крясъци пълнят въздуха. Езиците се преплитат, хората се люшкат... Та нали виното се лее без мяра. Във всички разговори се чуват само едно име - Нерон. В размътените глави на тези хора живее една мисъл:"Нерон, приятелят на римляните, тази вечер ще наказва онези, които подпалиха Рим. Който пали, трябва да умре от огън. Когато тази тълпа с кръвясали пияни очи се придвижва напред, отдалеч се спират минувачи, оглеждат я и тихо шептят:"Носи се слух, че не християните, които наказва, са подпалили града, а сам той, Нерон. Ще изгори тези мирни хора, а казват, че стоял на стените на двореца си на Палатинския хълм, с неговата неразделна лира в ръка и когато огненото море беснеело под нозете му, той възпявал пожара на Троя, като си пригласял със струните."Ясно е като ден, че някой е запалил Рим - говорят неприятелите на Нерон - Но кой? Дали не е самия той? Този безумец... А вини християните." "Но кои са тези християни?" - питат се хората из улиците. Някои отговарят: "религиозна секта, каквито в Рим ги има доста. Събирали се нощно време в пещерите и празните гробници, говорели някакви слова, пеели песни и вярвали в някакъв Исус - човек от Юдея, Който наричал Себе Си Бог." "Имало и жени - допълват други. - Даже жени от патриациански семейства. Момичета увлечени от това ново учение, отивали нощно време на сборищата им." "На всичко това дойде краят - отбелязват охотно невежите. - Сега ръката на цезара посегна в дупките им и ги измъкна оттам, за да види целият народ тези врагове на човека."
А шумната тълпа върви... отдалеч се придвижват двама пътници, прикрили с наметала лицата си. Те вървят и си говорят тихо. "Добре го измисли безумецът - подема по-високият, леко приведен мъж. - Християните, тях обвини..." "Но трябва да признаем - отговаря другият, слаб, дребен човек - че сектантите се държаха с достойнство. Всеки един от тях питаха поотделно признава ли, че е християнин." "Християнин съм - отговаряше всеки. -После го питаха признава ли, че е подпалил Рим и поотделно отговаряха все едно и също:"Не, никой от нас не е подпалвал Рим.!" "Вярно ли е?" - пита първият пътник - че когато ги привързвали по стълбовете в градината на цезара, те отивали без съпротива, дори и едрите здрави мъже?" "Вярно е. Сам се чудя какви са тези хора. Какво ще е това ново учение?" "А пък аз, знаеш ли, се питам, какво ли ще прави Нерон тази вечер, след като издаде заповедта си да запалят съчките под нозете на обвързаните за стълбовете нещастници?" Така се питат тези двама римски сенатори и не знаят, че кагато обезумелият влестелин ще изрече на телохранителите - "Запалете", и те поднесат горящият факел към сухите съчки под нозете на християните, сам сластолюбецът ще се разхожда победоносно докрай в кървавия си пир.