5. Издържане с вяра

5. Издържане с вяра

Който действително вярва, няма да има лишения, няма да е зависим от обстоятелствата. Когато издържаме във времето на вяра, ще станем съвършени.
Какво да правим, когато сме приели с вяра и чакаме?
ДА ОБЩУВАМЕ С БОГА, ТОЙ Е ПО-ВАЖЕН ОТ ОТГОВОРА НА МОЛИТВАТА НИ, но и да не се отказваме от отговора. Да отдаваме слава и да благодарим - външен израз на вътрешното.
Ако вярата е в нас, значи сме разбрали твърдо, че това нещо ни е подарено.
Истинската вяра става все по-силна и по-силна, и също, и нашия характер става силен. Приемаме духовна сила, когато се доверяваме повече на Бог:
-ставаме силни
-получаваме отговор
Изпитаната вяра се изразява с любов и радост. Това привлича хора и ни прави стълбове в църквата. Вярата може, да се научи.
Всеки е призван за това пред Бог. Отвори твоето сърце и твоята уста!
Много е важно, да отворим своята уста.Ако не изповядаш с устата си - няма да получиш. Устата е ключов орган.
Всяка страна има управление и всяко управление има ключов орган, чрез който се оповестява закон. Законите стават валидни, когато се оповестят.
Обстоятелствата искат, да говорят. Нека видим как ние самите трябва, да говорим:
Римл.10:6-10
" А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"
8 Но що казва тя? Казва, че "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява."
Който е оправдан чрез вяра, Божията правда му говори. Правдата е състояние, вътрешно убеждение. Ако ние вярваме за правдата, Бог изцяло ни оправдава. Нужна ни е опитност. Опитността идва само чрез изповядване. Чрез изповядване стигаме до спасение. Спасението засяга нашата душа, дух и мисли. То е придружено с мир, радост, изцеление.
Без Божието Слово-вярата от сърцето казва:"Аз съм само"
Правдата чрез вяра говори:"Исус е много близо".
"Думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти". Исус е в Словото на вяра.
Исус е там, когато с уста изповядаш вярата, от своето сърце.
Сърцето и устата ти, нека бъдат жилище на Исус. Повярвай Словото, изповядай Го и Исус ще излезе от твоята уста, и ще разрешава проблемите ти.
Той ще живее с теб, в твоя живот.
Римл. 10:10
"Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява."
Спасение значи още:изцеление, освещение, нов живот, всичко.
ние не можем да станем по-силни от това, което изповядваме с вяра.
Да говорим от сърце, от това което е в сърцето.
ИЗПОВЕДТА С ВЯРА - ТОВА СИ ТИ.
ВЯРА БЕЗ ИЗПОВЕД И ИЗПОВЕД БЕЗ ВЯРА , СА БЕЗРЕЗУЛТАТНИ.
Марка 11:23
" Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане"
Тук три пъти се споменава, че ние трябва да говорим с вяра.
Не само да говорим, но и да заповядваме. За каква планина се говори тук?
Това е твоята планина, планината от твоите проблеми.
Има планини, които говорят така:"Аз съм една стара, непрекъсната грижа в тебе, не можеш да ме махнеш".
Ти не се грижи как да отмахнеш планината, просто и заповядай и тя сама ще се махне.
Всяка болест и депресия са поканени планини /повяравани лъжи/.
Както сме ги приели, така трябва и да ги изгоним.
Да вярваме в Божието Слово - това е заповед!
И става нещо интересно, планините започват да чуват, проблемите започват да те слушат.
Ти не трябва, да се отчайваш, а да гледаш на Бога.
Ако гледаш на планината, ще станеш колеблив, ще се страхуваш.
Само веднъж я погледни и говори с вяра на планината.
Всички проблеми са така пригодени, че да чуват, това което говорим.
Няма значение как става това, просто става.
Довери се на Бог! Бъди изцяло изпълнен с Божието Слово и като заповядаш със сърцето си, ще преживееш как планината се хвърля в морето.
Морето е демоничния свят, към който принадлежат трудностите.
Да не се съмняваме, а да вяраваме, че така ще ни бъде, както казва Словото. Случва се това, което отново и отново казваме с вяра.
Когато имаме в сърцето си вяра и вече сме се молили - изповядаме вярата си, после не се молим, защото с втората молитва анулираме първата. Говорим с вяра докато получим.
Ако говорим мъчително и със старание - плътско дело.
Да се напрягаме, е мъчително и загубваме много сили, повече отколкото получаваме.
Бог ни говори, да правим леки, нежни стъпки.
Трябва да се наслаждаваме на това, което изповядваме. Това е част от милостта. Наслаждаваме се така, както, когато приемаме вкусна храна.
"Ние сме изкупени"-колкото повече го изповядаме, повече го преживяваме.
Да яде човек, не е напрежение - от храната човек пораства.
Причини поради които изповедта отнема силите ни:
1.Изповед без вяра.
2.Ако не говорим непрекъснато вярата си
3.Ако не говорим с презипълнено сърце.
Затова е важно, да презпълним сърцето си, с радост и любов.
Ние можем да говорим с вяра седмици наред, дакато получим отговора, но Бог ни помага и при тази изповед получаваме търпение.
2Кор.4:13
"А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;"
Святият дух е Дух на вяра. Той ни кара, да говорим, това което сме повярвали. Той ще ни даде силите, за да издържим до края на изповедта.
Въз основа на нашето говорене, разбираме височината на нашата вяра.
Ако изповядаме нещо, което не е в съгласие с Божието Слово и го вярваме-идва отчаяние, рушим живота си. С твоята уста, да не изповядаш външната реалност, видимата реалност.
Когато Моисей изпрати дванайсете съгледвачи, те видяха прекрасната земя и силните мъже.
Само двама от съгледвачите казаха, ние можем да ги преодолеем, да ги победим.
Другите десет описаха всичко, което обяха видели с очите си и наблегнаха на силните хора, военоборци. Ужасиха се от тях и казаха:"Ние не можем, да ги победим".
В Числа 13 се казва, че това е лош отчет, доклад, да се описват обстоятелствата, така както са видяни.
Ако ти описваш действителността,според това, което виждаш, ти описваш само една част от действителността - видимата и забравяш другата реалност - невидимия свят - пълен с Божията добрина и любов.
Всяко място, на което стъпи ногата ти, е твое. Бог ти го дава!
Дванайсетте съгледвачи забравиха най-важната част от действителността -Божията войска. И те получиха, това, което бяха казали.
Видимото е неточно, сухо, сиво - една част от картината.
Ти трябва, да знаеш, какво Бог ти е дал, какво имаш в Христа и това засяга видимото.
Ти живееш в Христа, а зад Него е сивата действителност, а зад нея е Божията доброта и любов. Само трябва, да си отвориш духовните очи и ще видиш, че земята е пълна с Божията доброта и милост. Не регестрирай проблемите, но виж Божията милост. Ти ще получиш, точно това, което казваш.
А може и да пропаднеш в сивите обстоятелства - като десетте съгледвачи-каквото казаха с вяра - това и опитаха. Живота им беше пустиня. Ние трябва бързо, да преминем през пустинята, а не да се разхождаме в нея.
Бързо да навлезем в обещаната земя - против обстоятелствата, срещу обстоятелствата, независимо от обстоятелствата.
Ти заповядай на грижите и те сами, трябва да се отдръпнат.
Любов, вяра, търпение, изповед.
Ако един път не си успял, не оставай в това състояние.
Отново погледни на Божиите обещания и ги изповядай, докато дойде Божията Слава.
Как да действаме чрез вяра? Вярата е действие. Да използваме главата си и да разбираме Словото, да използваме нашите уши, в сърцето започва да се развива нашата вяра. С очите на нашето сърце, да виждаме това, което вярваме. Говоренето е една форма на действие.
Кол. 3:17
" и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца."
Вярата е придружена с действие, с дела.
Който действително вярва, трябва с цялата си личност, да реагира на това, което вяра и след това получаваме резултата от нашата вяра.
Римл. 4:19
"Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше пред вид и мъртвостта на Сарината утроба,"
Бог му беше казал, че ще има син. Авраам не само го чу, той влезе в една практическа вяра.Той избяга от проблемите, които виждаше и действаше в палатката на Сара и придоби син. Те си казаха:"Сега и днес и тук" и те получиха, това, което Бог каза.
В Евреите се казва, да гледаме на Исуса - начинателя и усъвършителя на нашата вяра.
Понякога не можем, да направим нищо друго, освен едно, да говорим.
Но в много случаи трябва да действаме, ходейки, да си вземим обещанията.
Яков 2:14-26
"Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва."
Вяра без дела, не носи плод. Тя е безплодна. Тази вяра от самото начало е мъртва. Такава е вярата на дявола - тя не действа по Бога, а трепери от страх.
Къде вярата има нужда от действие? Вярата действа с делата и чрез делата се усъвършенства.
Ап. павел каза на един мъж, да направи, това, което до сега не е правил -да ходи и той стана и тръгна.
Ако е тъмно в стаята, трябва да включим светлина. Но в този случай не докосваме лампите, а задвижваме шалтера /копчето/.
Погрижваме се този ток, да влезе в лампите. Това е действие. Винаги действието е признак на вяра, чрез което приемаме чудото.
Ако няма възможност, да действаме - говорим. Бог никога не забравя някой, който се осмели да тръгне с вяра, вяра в БС.
Ние трябва да дойдем при Бога, да Му се доверим.
Исус превръща водата във вино. Неговото присъствие оповестява вяра.
Те, хората, повярваха и действаха, напълниха съдовете с вода. После изпробваха водата сатнала на вино, пиха от виното.
Първото чудо на Исус, те приеха с действие, но за това е нужна вяра в сърцето. Къпалнята и Исус - той отиде само при един човек, Исус видя, че само един човек имаше вяра и Той подейства.
Йоан
Човека се моли:"Ела Исусе". Исус му казва:"Иди си, синът ти е жив"
Човека тръгва сам, без Исус и пак с Исус, със Словото. Исус=Словото.
Те са индентични.
1. Дело на вяра-той тръгва само със Словото
2. Да отиде-без Исус
Днес Бог казва:"разпределете си Моята духовна храна."
Исус нахрани 5000 човека.
Той нареди на ученицитне си, да действат. Бог направи чудото, когато, те започнаха, да действат /акт на вяра/. Исус ходи по водата.
Петър - човек на приключенията и също иска да ходи по водата, но се нуждае от Словото. И той каза на Исус:"Кажи ми, да дойда при тебе"
Исус казва Слово и той тръгва по водата и гледа на Исус.
В момента, когато Ап. Петър поглежда водата и вълните, и вярата му изчезва и старите природни закони, започват, да действат.
Да вярваме и да действаме, така, както вярваме. Бог се прославя, тогава, когато оповестяваме Неговите чудеса. Вярата да се вържи с действие. Това е възможно за всеки.
Нека да си донесем това чудо, като гледаме само на Бог, а не на проблема.
Другите ще бъдат насърчени и ще те следват.
Да дадем израз на вярата чрез действие. Да гледаме на разрешението, помоща, а не на проблема. Вяра и любов. Да вяраваме на Исуса и Неговото Слово. Да вярваме на Божията любов /вяра, надежда и любов/.