4. Да приемем с вяра обещанията

4. Да приемем с вяра обещанията

Вярваме със сърцата си, а се надяваме със душата си. Сърцето съдържа - духа и душата.
Сърцето:
1.Ако душата взема надмощие над духа - сърцето е негативно.
2.Ако духа е взел надмощие над душата - сърцето е позитивно.
Когато душата се надява - получава едно спокойствие и ред. НЕ МИСЛЕТЕ НЕЗНАЧИТЕЛНО ЗА ВАШАТА АДУША. Тя се нуждае от надежда. Това е котвата, която води в Божието присъствие. Твоята душа се нуждае от цел, от бъдеще.
Какво представлява нашата душа?
1.Мисли
2.Чувства, настроения
3.Воля
Ако липсва надеждата - тези три функции са нарушени.
Мислите са объркани, противоречиви, без цел. Ще имаме негативни усещания. Тогава не сме в състояние, истински да живеем.
Нека се грижим за здравето, на нашата душа, нека внимаваме за нея!
1Сол.5:8
"а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение."
Ако ума /главата/ ни е защитен от надеждата, Словото ще ни говори, как да запазим нашата душа.
Нека бъдем хора на надеждата!
Да се надяваме, само на това, което Бог желае. Надеждата е голяма сила. Човек не може, да живее без надежда. Без надежда - ти пропадаш. Да живееш без надежда е по-лошо от вегитиране.
Да не прекаляваме с надеждата! Да не се надяваме, на това, което не стои в Божието Слово.
Да се движим в Божия път, за това, за което се надяваме. Много хора напразно се надяват.
Ако отхвърлиш Божието Слово и се надяваш - надеждата ти е празна.
Промени надеждата си - според Божието Слово и не злоупотребявай с надеждата.
Тя идва от Бога и е храна за душата ни. Тя ни подготвя за вярата. Ние се нуждаем от цялата надежда.
Ако ти искаш, да видиш Божията Слава, трябва от надежда, да преминеш към вяра. Отговорът на молитвите идва, само чрез вяра. Надеждата е важна като подготовка, но тя не може, да замести вярата.
Римл.4:18
"Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство"."
Надеждата се отнася само за бъдещето.
Вярата казва:"Сега е, сега и тук", а не "Един ден, Бог ще го направи"
Колкото и дълго да се надяваш, няма нищо да получиш. Господ вече всичко е направил.
"Аз започвам сега, няма да мисля за бъдещето. Аз започвам сега, да действам, точно сега, сега приемам."
Нужно е, да вярваме, в сърцето си и да бъдем убедени, че Бог вече всичко е направил, и ние само трябва, да го вземем.
Който вярва, не казва:"Господи - ти направи нещо"
Кажете:"Надеждата премина и аз вярвам. Сега и тука, аз приемам в сърцето си, приемам го сега".
Много хора искат, да имат жилище. Те търсят навсякъде и един ден получават го, и се радват. Това е обикновения път. Християните правят тези грешки.
Това жилище не е получено от вяра.
Истински пример за християните:
1.Имаме нещо
2.Нуждаем се от жилище
3.Надяваме се библейски - това значи радостно, да гледаме в бъдещето.
Надеждата не се оплаква, а се радва. От надежда преминаваме във вяра и я приемаме сега в сърцето си.
Гледаме Божието Слово, изговаряме Го и след това, виждаме, че Бог Го е направил. И тогава приемането идва, в миг на око.
Приемане в сърцето - нужно е време, рядко години.
В моето сърце аз съм приел и знам много точно - аз имам - това е бременност.
И един ден идва раждането или получаваме във видимия свят.
Втора фаза: Живеем с вяра - важна
Къде е библийското място, на което да се опрем?
1.С вяра да приемем, да видим
Марка 11:23-24
"Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне."
Ние приемаме сега с вяра и това което сме приели, ще бъде нашето бъдеще, /сеитба и жетва/.
Преди да получим във видимия свят, трябва да вярваме в сегашно време, да вярваме сега.
Нека се научим да приемаме.
Който е приел с вяра - той не се моли повече. За него Бог е направил вече всичко.
Ние приемаме в сърцето си и трябва да го задържим здраво, и то ще ни бъде подарено. Вече сме готови за всичко.
Ако сме приели с вяра и го имаме в сърцето си, ще се радваме, ще имаме мир.
Марка 11:24
"Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне."
Практическо обяснение:
Жена ми ме кани на обяд и аз с удоволствие отивам. Никога не се е случвало на богато отрупана маса, аз да казвам:"Донеси яденето"!
Това и не бих си го помислил! Понякога ние се държим с Бог по необичаен начин.
Той е направил всичко за нас - тук и на тази земя. Ние сме създадени за добри дела.
Еф.1:3
"Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места"
Еф.2:6
"и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса"
Ние сме съвъзкресени с Него, в небесни места, същото е и с невидимото.
Всичко е тук, ти само трябва, да го вземеш.
Да заповядаш на планините от порблеми, да се преместят.
"Аз приемам. Това ми принадлежи. Благословенията са тук и аз съм благословен с небесни благословения."
След приемането, не се молим, а вярваме.
Отговора идва, когато с вяра сме взели, когато сме го приели. След това следва - благодарение, хваление, радост.
Кенет Хегин - 11 месеца размишлявал върху Словото от Марка 11:24/по-горе е цитирано/.
Ако имаме проблем, нуждаем се от помощ. Да приемем от Бог! Ако сме приели, ние не можем да се молим повече. Само благодарим и получаваме.
Всеки вярващ трябва да бъде трениран, да задържи видението.
ТОВА Е ЦАРСКИЯ ПЪТ-ПЪТЯ НА ВЯРА!
"Аз го приемам, то ми принадлежи".Бог стои зад Своето Слово.
Яков 1:3-4
"като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък."
Изпитаната вяра произвежда:
1.Твърдост
2.Радост
3.Любов
4.Съвършенство