13. Освобождение от миналото - част втора
Статии от пастор Хенкел Книга за гости
Тези неща са мерзост пред Бога. Последствията са ужасни. Да търсим помощ и да излезем от тези неща.
Дума по дума се изпълнява Словото Божие и над много страни виси проклятие.
Нашата мисия-нужни са мъже и жени призвани от Бога, за президентски места.
Те трябва да носят в себе си Божието послание и да могат да посочат причините за проклятията. Няма значение дали знаеш или не Божието Слово-всеки грях си носи последствията.
Ако имаш пръчка динамит в ръка и я запалиш-носиш си последствията-независимо дали знаеш или не.
Проклятия идват от източните религии - йоги,карате,медитации.
Тези грехове трябва да бъдат ИЗПОВЯДАНИ и всички стари връзки, РАЗКЪСАНИ.
Все едно колко магьоснически книги предлага дявола - те не са ни нужни.
В Деян. 19
Първо трябваше да бъдат изгорени дяволските книги. Всяка връзка с тези чародейства - трябва да бъде прекъсната. Всяка връзка с такива хора-прекъсната.
Има и християнски секти, които принадлежат на тази област.
Има някои грехове, които трябва да изповядаме пред друг човек.
-сексуални контакти с духове, сексуални перверзии, мазохизъм, сексуални контакти в семейството,с чужди семействата, с мъртви.
Всичко това трябва да бъде изповядано и тогава да дойде освобождението.
Има други грехове, които не отварят директно врата, но ни държат вързани.
-огорчение
-непростителност
Освобождение от демонично пленничество, идва от послушание. Имаме стил на живот, когато Словото живее в нас.
Ние можем да живеем така, че Святия дух да извърши делото си в нас.
Грехове, които ни довеждат във връзка с демоничния свят, пряка връзка:
-окултизъм
-сексуална перверзност
-криминални престъпления /аборти, убийства, насилие/. Необходимо е човек да ги изповяда, за да получи освобождение.
Съществуват и други сфери - по-малко видими.
Мат.18:21-35
"Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си."
Исус говори за важността на ПРОШКАТА.
Когато дължим нещо, ние сме обвързани, но Бог ни освобождава от дълга.
Втория човек от притчата също казва:"Имай търпение към мен", но първия не искаше да има търпение, а настояваше, да му бъде платен дълга.
Бог прощава не защото заслужаваме. Той иска да ни прости.
Притчата казва, че царят се е разгневил на този, който е получил прошка за големия си дълг, а не е простил и царя го предава в ръцете на мъчителите.
Исус казва:"Така и Моят Небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце, всеки на брата си." Ние винаги се нуждаем от прошката на Бога.
И ако ние не даваме прошка, Бог ще ни предаде на мъчителите /палачите/.
Ако ние не прощаваме дълга на дургите, ще бъдем предадени на демоничните сили.
Това не значи вечно осъждение - от там връщане няма.
В този случай щом човека си плати дълга, излиза от затвора.
Как Бог, Който ни е спасил и възлюбил, ще ни предаде на палачите?
Да, когато живеем в непростителност.
Когато демоните получат официално право, да подтискат някой човек, никой не може да помогне. Това не Го прави Бог, а ние живеем по приомите на дявола /в грях и трябва да си платим за този грях-непростителност/.
Дяволът е пълен с толкова злини и как се отнася с теб, му е все едно
Той ще ти говори така:"Аз не ти вярвам. Ти си имал толкова пъти възможност, да се промениш. Това ти беше последния шанс."
Сега остави думите и действай, това е дявола, той е неверник, той не ни дава шанс.
1Кор.13:4
"Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада;"
Любовта вярва на всичко и когато ти кажеш, че съжаляваш, Бог ти вярва.
Той Го приема, Той изхожда от това, че ти не лъжеш.
Дявола е коравосърдечен, немилосърден.
Божията любов се изразява в това, че тя прощава греха и ако ние не прощаваме на хората-очакваме това от тях, което от нас не се очаква.
Ти нали знаеш, че не си съвършен, и че Бог винаги ти прощава, защо очакваш от другите, да бъдат съвършени - Жестоки сме.
Всички установяваме, че във взаимоотношенията си, хората не са деликатни, нито пълни с любов.
Ако възприемем тази истина, няма да нараняваме другите, няма да изискваме от тях съвършенство. Това не значи да си затворим очите като слепци, а да простим като Божии чада.
Нека не сме коравосърдечни и немилосърдни.
Това значи, че живеем като дявола. Движим се по неговата плоскост и той може да нахлуе в живота ни.
Еф. 4:27
"нито давайте място на дявола"
В случая можем да си кажем:"Кой християнин ще приема наркотици, като знаем, че е толкова опасно?"
Ап.Павел не казва, че само чрез наркотиците даваме място на дявола.
Той има в предвид тези неща, които се срещат във всяка църква. Библейския давол заема онова място, което му се дава. Някои не знаят тази подробност и се страхуват, да не би дявола, да ги посети. Той заема само онова място, което му се предоставя. Не е толкова мощен, но и не трябва да го подценяваме. Ние можем като новородени християни да дадем място на дявола, чрез лъжа, гняв, леност, гнила дума.
Еф.4:30-31
"и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;"
Огорчението е когато съгрешаваме против някого, дистанция, отказ, нежелание за контакти.
Началото на това огорчение идва от там, че не сме простили от сърце на тези, които са ни наранили.
Илюзия е, че в живота няма да ни нараняват. Докато сме живи, хората ще вършат неправда. Откажи се от това, че всички тярбва да се отнасят справедливо към теб. Огорчението води до отмъщение. Отмъщението не винаги е грубо. Има хора, които отмъщават покрито, нежно. Бог вижда и това! Чрез огорчението даваме място на дявола. Този грях-огорчението е нещо много опасно.
За разлика от първата категория - открити грехове - втората категория са скритите отношения. Първите неща можеш да ги премахнеш.
Дявола понякога има претенции, че някои грехове не си ги изповядал пред хора.
Нека да изповядаме, точно онова, което най малко ни се иска да изповядаме пред хора. И ако някой новоповяравал прави изповед е хубаво да изповяда гласно онзи грях, който най не иска, да изповяда.
Бог няма да чуе тази молитва, в която основното се заобикаля.
Яростта и гнева дават място на дявола.
И тук на земята тези действия се осъществяват с него, и той ни влива своите терзания.
Огорчението ни създава проблеми, но е много трудно да разберем от къде идва, защото този грях не се проявява, както наркоманията например.
Словото, което е живо, изважда скритото на яве.
Грехът на огорчението, който води до непростителност е по-опасен от видимите грехове,защото не се установява от пръв поглед.
Огорчението открива достъп на демонични сили в нас.
Когато не прощаваме на човеците, Бог ни отнема прошката и в нашия живот започва да действа едно проклятие.
Можеш да кажеш, че това е несправедливо, можеш да си мислиш каквото поискаш, но не можеш да го промениш.
Признаци за непростителност /белезите/:
1.Искаме да отблъснем някои лица
2.Говорим отрицателно за тези неща
3.Избягваме лицата
4.Когато говорим за тях гласа ни става рязък.
5.Не сме забравили спомена за несправедливо причинената болка
6.Обвиняваме това лице
7.Не искаме, да отдаваме любов на това лице, защото в нас има още огорчение.
Не можем да се радваме в Божията любов, защото не получаваме Божията прошка, защото ние не даваме прошка.
От това следва, че когато прощаваме се отказваме от правото да отмъщаваме.
Притчата на Исус - един човек отива при друг и започва да го души, да го разтърсава поради това, че не си е платил дълга.
Ние често ставаме като онзи, на когото не сме простили. Приели сме неговия дух.
Случай: Майката владее над бащата. Дъщерята презира майката и бащата, защото е допуснал, да му се случи това. Тя казва:"няма да бъда като майка си, а после се държи с мъжа си по същия начин, като майка си.
Грехът посява семето и то се предава в поколението /непростителността/.
Когато не прощаваме - обвързваме хората. Прошката освобождава.
Мат. 18:27
"И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема."
Лука 6:37
"Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;"
ЦЕНАТА НА НАШАТА СВОБОДА, Е ДА ПУЩАМЕ ДРУГИТЕ НА СВОБОДА.
Прошката е решение на волята за всички лица, които са действали несправедливо към нас, да не им считаме дълг и решаваме с Божията помощ, така да постъпваме, като че ли, те никога не са ни причинявали нищо лошо.
Да не се придържаме към неправедността.
В болницата има много изстрадали хора, на които огорченията не минават с годините.
Няколко крачки за освобождаване от огорчението:
1.Святия Дух да извърши Своето дело в нас
2.Да отстраним страничните причини
3.Да молим Святия Дух да ни покаже, да не търсим сами
4.Първо изповядаме собствената си вина, след това вината на другото лице и след това, да освободим лицето/с нашата прошка/.
5. Да простим и да се молим за благословение на това лице, което ни е наранило.
Който не прощава, не желае доброто на другите, а когато прощаваме - служим на другите.
Ако споменът за несправедливостта не ни причиява болка, тогава врагът загубва своето основание и ето го освобождението. Тези грехове оказват влияние на психиката на човека - сълзи, напрежение, това избива във физически болести.

Hosted by uCoz